На 18 февруари 2019 г. (понеделник) от 17,30 ч. пред паметника на Васил Левски в гр. Велико Търново ще се състои програма в памет на Апостола на българската свобода, организирана от Община Велико Търново, Националния военен университет „Васил Левски”, Общинския комитет „Васил Левски” и Великотърновската Света митрополия.
Още: Живот в страх: Жена с хладно оръжие тормози цял квартал на Велико Търново
Още: Още една община обяви 3 януари за неучебен ден
Програмата, посветена на Васил Левски включва:
Литературно-музикална композиция „Историята помни!“ - Изпълнение на Виктория и Александра Маринови и Милен Николов- членове на клуб „Млад възрожденец“. Автор на композицията е Стефка Петрова - актриса от Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“.
Слово на председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов, член на Общинския комитет „Васил Левски“.
Още: Силният вятър спря фериботa при Свищов
Още: "Възраждане" са втори във Велико Търново, ДПС-Пеевски - трети
Заупокойна молитва, отслужена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Катастрофа блокира десетки коли край Велико Търново: Има пострадали (СНИМКИ)
Още: С неясен произход: Неприятна миризма тормози жители на Велико Търново
Военен ритуал за полагане на венци и цветя на признателност.
Изпълнение на Химна на Репблика България.
Всички граждани и гости на града са поканени да присъстват.
Още: Срещу режима на водата: Няколко села на протест във Велико Търново (СНИМКИ)
Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 4 МИР - Велико Търново
По този повод нека си спомним стихотворението на Христо Ботев "Обесването на Васил Левски":
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
