"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Нощен час"
Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?
Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Ние - тука"
И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът.
„Не се ли вижда още?“ А пред мен,
поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът:
„Не виждам нийде път, и аз съм заблуден“.
"Ние - тука"
И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът.
„Не се ли вижда още?“ А пред мен,
поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът:
„Не виждам нийде път, и аз съм заблуден“.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
"Нощен час"
Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?
Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Причастие" На себе си ли измених, или пък себе си намерих? Не знам. В сегашните си дни не съм, каквато бях довчера. Над мене ли се извисих, или пък мене си пречупих?
"Плътта" Оковите дрънчат! Оковите дрънчат… И викове след мен — и викове ечат… Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
"Завръщане" Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят?
"Нощен час" Дали налегна буря тъмни клони, в горите безнадежден сън заспали след ужасите на размирен ден? Дали под притаени небосклони светкавица-сретница се запали и гине пътник, с огън ограден?
Света Богородичка Света Богородичке, мъничка, Със златно слънце на главичката, Направи ме да съм по-добричка, Поведи ме кротко за ръчичката.
На горещия черен плаж На горещия черен плаж ти говориш с едно момче. Една гъвкава бяла вълна се опитва да стигне до вас.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Ти, моя обич" Ти, моя обич, дълго забранена, ти, моя тайна, скрита вдън горите, открито трябва да вървиш до мене, а всъщност си оставаш скрита.
"Шах със себе си" От скука или пък от страх, от самота ли – сам не зная, ала веднъж започнах шах със себе си сам да играя.
"Августовска нощ" Това се случи с моя милост... Впрочем, за да съм точен, същинска случка нямаше във тоя час край морето - всичко бе в покоя, излъхван от тревите, от звездите и главно от един милиард щурчета, които със назъбени крачета като с триончета така трещяха, че сякаш щяха да разрушат, преди да стане ден, бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Мои часове" Една звезда – светлинна и далечна, отчупи се и блъсна се в безкрая, погреба я морето сиво млечно и вятър се опита да излае.
"Вик" Какво отчайващо нехайство… Отиде си и този ден. И нищо… Глупав и изчерпан… От себе си съм отвратен.
"Царю, добре дошел!" Царю, добре дошел! Царю, добре дошел! Ти нам си дар небесен, спасител и покров. Прийми ти нашта песен и нашата любов.
"Аз върнах" Аз върнах човека от нашия праг. А беше самотник. А беше бедняк. Не ми се посвидиха вино и хляб, ни дума любезна.
"Ревност" Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим. Прости!
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи.
"Ние - тука" И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът. „Не се ли вижда още?“ А пред мен, поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът: „Не виждам нийде път, и аз съм заблуден“.
"Вино и любов" Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.
