"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
Чадър
Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето
чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
През стъкло от лято
На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
"Неразделни"
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина –
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
„Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
"Ако идваш есен"
Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.
Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Към брата си"
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече"
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
През стъкло от лято
На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Неразделни"
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина –
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
„Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Чадър
Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето
чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
"Ако идваш есен"
Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.
Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.
"Към брата си"
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече"
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
"Изпитание" То вчера бе блян. Беше мистика. Всички чакахме да настане часът. Ах, веднъж да започне войната на Изтока, да настъпи най-после Страшният съд.
"Доброта" Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име.
"Към себе си" Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
Чадър Черен и прашен, тих и добър, стои като дядо в кьошето чадър. Но щом зазвъни по капчуците дъжд, чадърът се втурва навън изведнъж, започва да тича над хорските шапки, бърбори си нещо с дъждовните капки.
През стъкло от лято На косите ми поляга като пъстра селска кърпа радостта. А дъждовете ме обличат със вода. И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
"Неразделни" Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина – с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен: „Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
"Ако идваш есен" Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година дойдеш - месеците наред ще навия на кълбета в моето чекмедже.
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи.
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни.
"Да се завърнеш в бащината къща" Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж, ще се наложи дълго да не спираш. Жена, ако веднъж прегърне мъж, без ласките ѝ този мъж умира.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"Към брата си" Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.
Любов е да помогнеш, любов е да дадеш на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж, на веселия – милост, на тъжния – мираж, на скромния – посока, на алчния – сърце, на имащия – радост, на можещия – цел, на гордия – утеха, на плахия – мечта, на властващия – мярка, на роба – доброта.
"Изпитание" То вчера бе блян. Беше мистика. Всички чакахме да настане часът. Ах, веднъж да започне войната на Изтока, да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече" Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е — колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице" Блести на небето едничка далечна и светла звездичка. Тя има ли име — не зная. Но легна ли, в тъмната стая тя винаги кротко наднича — навярно децата обича.
"На чувствата ни" На чувствата ни тъничката нишка, опъната до скъсване, трепти. Секунда още и навярно с нищо не ще я залепим ни аз, ни ти.
"Първият учебен ден" Отново за учебната година разкри училището днес врати. Звъни звънец из цялата родина — в села и градове, навред кънти.
