Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Стихотворение на деня, 7 август, от Петя Дубарова

07 август 2024, 10:51 часа

"Мои часове"

Една звезда – светлинна и далечна,

отчупи се и блъсна се в безкрая,

погреба я морето сиво млечно

и вятър се опита да излае.

 

Една вълна, изваяна от мрака,

обиди се за нещо на прибоя,

отиде си, остави го да чака,

разяждан сам от самотата своя.

 

Една луна – простряна длан от злато –

пречупва очертания в тъмите,

мътнее като посивяло лято

и глъхнат кратери в плътта и скрити.

 

В такива часове на радост своя

във амфора старинна се превръщам,

защото вятъра, луната-длан, прибоя

във своята дълбочина поглъщам.

 Петя Дубарова

 

Гергана Шумкова
Гергана Шумкова Отговорен редактор
Новините днес