"Край морето"
Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Детски празник"
Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люляци,с цъфнали клони.
Люлки,сестри с ветровете,
люлки и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи,дървета и хора.
"Прокоба"
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
"Светъл спомен"
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Светъл спомен"
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Край морето"
Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Детски празник"
Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люляци,с цъфнали клони.
Люлки,сестри с ветровете,
люлки и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи,дървета и хора.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Прокоба"
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Край морето" Стоях загледан: едностайно вълната гонеше вълна в море - пустинно и безкрайно. А сякаш птица, лекокрила, ей кораб с опнати платна - стрела не би го опредила.
"Измислица ли е морето" Измислица ли е морето? И щастието ли? Не вярвайте! Не вярвайте на капитаните, които го продадоха!
"Не си отивай" Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай! Не ме оставяй сам със вечерта! Ни себе си, ни мене не залъгвай, че ще ни срешне някога света!
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Южнячка" Аз мога да съм много радостна и – много да съм тъжна. Да браня истината с ярост, но внезапно да излъжа.
"На жена ми" От спомени не ме ревнувай! Не ме ревнувай от жени, които, и да съществуват, са вече в миналите дни. Или пък в миналите нощи.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"Детски празник" Паркът е свеж и зелен, пълен с деца като мен, пълен с червени балони, с люляци,с цъфнали клони. Люлки,сестри с ветровете, люлки и мен понесете, да литна високо в простора над къщи,дървета и хора.
"Дъжд" Като пулса на сърцето бодро тупкат капки вън. Колко чудно и красиво всичко туй е, като в сън. Златосребърни прашинки.
"Ревност" Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим, прости.
"Прокоба" Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което се обажда в сърцето ми и тъмен спомен ражда. Не зная що съм и не зная що съм била.
"Светъл спомен" Светлий спомен за теб е кат книга любима, денонощно пред мен е разтворена тя... Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя, сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Аз и морето" Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота.
"Клетва" Разсрелвани, обесвани, горени, убивани безславно на дуел, поетите, родени преди мене, възкръсват покрай мен.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"Колко си хубава" Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави.
"Хвърчащите хора" Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
"Ето ме днес" Ето ме днес съвършено разлистена. Дяволска сила във жеста ми свети. А във очите ми тайни и истини врат като билки в магични котлета.
