"Клетва"
Разсрелвани, обесвани, горени,
убивани безславно на дуел,
поетите, родени преди мене,
възкръсват покрай мен. И с укор смел,
и с укор гръмък в тишината лиха
ме стрелят в упор всяка нощ: „Кажи,
щом всички нас за думи ни убиха,
поет ли си изобщо, щом си жив?“
И в срам навел главата си излишна,
мечтая тайно все за онова
безсмъртно стихче, дето ще напиша
единствено с пожертвана глава.
Дано изпълня клетвата си свята!
Дано да имам жребия такъв —
с кръв да платя на думите цената.
Че мъртва е поезия, в която
под всяка дума няма капка кръв.
