"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
Не знам. Потъва в този стих
душата ми като във купел –
от туй, което ѝ тежи,
да се спаси, да се пречисти.
Спасил ли се е някой жив
от пъкъла на свойте мисли?
Грехът признат не е ли грях?
Грехът желан, ала несторен
и премълчан, не е ли страх,
но не от Бог, а – от позора?
А кротостта ми – похлупак
над моя дух-котел?
Възвират
в мен жар и лед, светлик, и мрак…
Не е ли мойта плът потирът
в дланта на Господ Бог?
Не знам.
Но чувствам, сякаш, знак потаен
стих подир стих да се раздам,
додето стихна най-накрая.
Надежда Захариева
