В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редица събития и фактори, които тласнаха България по пътя на политиката на издигане на ограда срещу потока, на нежелание да интегрира малкото бежанци, които искат да останат и остават на българска територия и тихата политика на подкрепа на каналджийството като опция по-бързо България да прехвърли проблема към и на друга територия - към по-богатите в ЕС.
Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради?
Какво стори Европейският съюз по отношение на бежанците през тази година? Безспорно най-голямото постижение беше споразумението за реадмисия с Турция и закриването с него на Балканския маршрут.
Несекващият поток от бежанци и мигранти към Европа – от Близкия и Далечен изток през Турция и от Африка през Средиземно море, нямаше как да бъде поеман безусловно и безкрайно от Стария континет.
През настоящата година проблемите с бежанците за Европа не намаляха – напротив, увеличиха се. Сериозен принос за това даде липсата на единна политика в рамките на Европейския съюз, която да спазват всички.
В навечерието на Коледа през 2015 година от ДПС официално разпространиха речта на почетния лидер на Движението Ахмед Доган, в която той остро критикува тогавашния председател Лютви Местан заради декларацията за сваления руски самолет на турско-сирийската граница.
Когато сирийските бунтовници влязоха в Алепо през лятото на 2012 година, това беше върхова точка в тогавашния им все още млад и идеалистичен бунт, последвал бруталното смазване на протестите срещу правителството на Башар Асад.
Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров.
2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
Реформата на съдебната система – това се оказа катализаторът за политическата криза, която разбърка четворната коалиция, управляваща официално България, но преливаща дори в осморна, особено когато се налага.
Цената на тока, цената на горивата и вечният сериал „Южен поток” – това бяха големите икономически теми в България и през тази година, ако не броим грабежът „КТБ”.
В последните три години България се превърна в арена на избори. На два пъти проведохме предсрочни парламентарни избори, минахме и през евроизбори, а тази година дойде ред на местни избори, както и на национален референдум – „за” или „против” електронното гласуване.
През 2015 г. в образованието се случиха съществени промени. През годината се даде приоритет на училищното образование, като реформата във висшето забави своите темпове.
Тази година Европа беше застигната от безпрецедентен бежански натиск, който за България не се превърна в бедствието, което предизвика в други европейски държави.
През 2015 г. към Европа се насочи безпрецедентна бежанска вълна, породена от гражданската война в Сирия и усилена от военните конфликти в Ирак, Афганистан и части от Африка.
През 2015 г. към Европа се насочи безпрецедентна бежанска вълна, породена от гражданската война в Сирия и усилена от военните конфликти в Ирак, Афганистан и части от Африка.
Реформата на съдебната система – това се оказа катализаторът за политическата криза, която разбърка четворната коалиция, управляваща официално България, но преливаща дори в осморна, особено когато се налага.
През 2015 г. в образованието се случиха съществени промени. През годината се даде приоритет на училищното образование, като реформата във висшето забави своите темпове.
В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редица събития и фактори, които тласнаха България по пътя на политиката на издигане на ограда срещу потока, на нежелание да интегрира малкото бежанци, които искат да останат и остават на българска територия и тихата политика на подкрепа на каналджийството като опция по-бързо България да прехвърли проблема към и на друга територия - към по-богатите в ЕС.
Несекващият поток от бежанци и мигранти към Европа – от Близкия и Далечен изток през Турция и от Африка през Средиземно море, нямаше как да бъде поеман безусловно и безкрайно от Стария континет.
Тази година Европа беше застигната от безпрецедентен бежански натиск, който за България не се превърна в бедствието, което предизвика в други европейски държави.
Когато сирийските бунтовници влязоха в Алепо през лятото на 2012 година, това беше върхова точка в тогавашния им все още млад и идеалистичен бунт, последвал бруталното смазване на протестите срещу правителството на Башар Асад.
В последните три години България се превърна в арена на избори. На два пъти проведохме предсрочни парламентарни избори, минахме и през евроизбори, а тази година дойде ред на местни избори, както и на национален референдум – „за” или „против” електронното гласуване.
Цената на тока, цената на горивата и вечният сериал „Южен поток” – това бяха големите икономически теми в България и през тази година, ако не броим грабежът „КТБ”.
Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради?
2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
В навечерието на Коледа през 2015 година от ДПС официално разпространиха речта на почетния лидер на Движението Ахмед Доган, в която той остро критикува тогавашния председател Лютви Местан заради декларацията за сваления руски самолет на турско-сирийската граница.
Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров.
През настоящата година проблемите с бежанците за Европа не намаляха – напротив, увеличиха се. Сериозен принос за това даде липсата на единна политика в рамките на Европейския съюз, която да спазват всички.
Какво стори Европейският съюз по отношение на бежанците през тази година? Безспорно най-голямото постижение беше споразумението за реадмисия с Турция и закриването с него на Балканския маршрут.
В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редица събития и фактори, които тласнаха България по пътя на политиката на издигане на ограда срещу потока, на нежелание да интегрира малкото бежанци, които искат да останат и остават на българска територия и тихата политика на подкрепа на каналджийството като опция по-бързо България да прехвърли проблема към и на друга територия - към по-богатите в ЕС.
Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради?
Какво стори Европейският съюз по отношение на бежанците през тази година? Безспорно най-голямото постижение беше споразумението за реадмисия с Турция и закриването с него на Балканския маршрут.
Несекващият поток от бежанци и мигранти към Европа – от Близкия и Далечен изток през Турция и от Африка през Средиземно море, нямаше как да бъде поеман безусловно и безкрайно от Стария континет.
През настоящата година проблемите с бежанците за Европа не намаляха – напротив, увеличиха се. Сериозен принос за това даде липсата на единна политика в рамките на Европейския съюз, която да спазват всички.
Роди ли се окончателно през тази година диктатор точно до югоизточната граница на България? Да. Докъде ще стигне той – времето ще покаже.
В навечерието на Коледа през 2015 година от ДПС официално разпространиха речта на почетния лидер на Движението Ахмед Доган, в която той остро критикува тогавашния председател Лютви Местан заради декларацията за сваления руски самолет на турско-сирийската граница.
Когато сирийските бунтовници влязоха в Алепо през лятото на 2012 година, това беше върхова точка в тогавашния им все още млад и идеалистичен бунт, последвал бруталното смазване на протестите срещу правителството на Башар Асад.
Според редица експерти и анализатори българската номинация за генерален секретар на ООН беше една от най-големите грешки на кабинета "Борисов 2".
Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров.
2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
Паралелно с превърналата се в сага съдебна реформа, достойна за „Междузвездни войни”, вървяха още „съдебни сюжети”.
Реформата на съдебната система – това се оказа катализаторът за политическата криза, която разбърка четворната коалиция, управляваща официално България, но преливаща дори в осморна, особено когато се налага.
Уж политиката и идеите за по-добро управление, водещи към по-добър живот за всички, трябва да са централна тема преди вот.
Цената на тока, цената на горивата и вечният сериал „Южен поток” – това бяха големите икономически теми в България и през тази година, ако не броим грабежът „КТБ”.
В последните три години България се превърна в арена на избори. На два пъти проведохме предсрочни парламентарни избори, минахме и през евроизбори, а тази година дойде ред на местни избори, както и на национален референдум – „за” или „против” електронното гласуване.
През 2015 г. в образованието се случиха съществени промени. През годината се даде приоритет на училищното образование, като реформата във висшето забави своите темпове.
Тази година Европа беше застигната от безпрецедентен бежански натиск, който за България не се превърна в бедствието, което предизвика в други европейски държави.
Реформата в здравеопазването стана факт по идея на настоящия здравен министър Петър Москов. Базата ѝ беше разделянето на две на т.
През 2015 г. към Европа се насочи безпрецедентна бежанска вълна, породена от гражданската война в Сирия и усилена от военните конфликти в Ирак, Афганистан и части от Африка.
