През настоящата година проблемите с бежанците за Европа не намаляха – напротив, увеличиха се. Сериозен принос за това даде липсата на единна политика в рамките на Европейския съюз, която да спазват всички. Бежанската криза обаче се оказа нещо, с чиито последствия всички гледат да се справят първо сами, в защита на своя интерес, а чак след това се търси някакъв консенсус на паневропейско ниво и той не се постига – поне през тази година.
Настоящата година постави много сериозно въпросът какъв да е подходът към бежанците – интеграция или огради? А може би смесица между двете? В крайна сметка, поне засега, надделява последното – просто защото се оказа, че няма ограда, която да спре напълно това съвременно преселение на народите. На хора, които идват от далечни държави като Афганистан – на половин свят разстояние от Европа, на бягащи от войната в Сирия, от зверствата в Ирак и на мигранти от африканските държави – там, където мирът винаги се е крепял на здравето на поредния диктатор.
Идването на толкова много хора с различна култура и най-вече с различна религия спрямо предимно християнска Европа обаче нямаше и няма как да протече гладко. Различията, съвсем нормално, предизвикват истинско следене под лупа на новодошлите и техните прегрешения, техните нарушения на европейските закони. Съответно, най-вече медийното отразяване на тези проблеми оформи антибежански настроения предимно в държавите, които поради географското си положение бяха принудени да поемат основната вълна от мигранти. Масово всички тези хора се стремяха към Западна Европа и най-вече Германия – затова и Германия се превърна в център на внимание, особено след като германският канцлер Ангела Меркел публично обяви, че страната ѝ ще помогне на всеки бежанец и бежанците са добре дошли. Само че между бягащите заради война и политическо преследване и между тези, които търсят по-добър живот главно заради икономически причини има сериозна разлика. И поне досега никой не може да даде дори приблизителна статистика чий брой е по-голям.
Неприрязънта към различните – към мигрантите и бежанците, се засили сериозно малко след Нова година. На 5 януари се появиха първите публични информации, че големи групи млади мъже, емигрирали от Близкия изток и Африка, са нападали и изнасилвали жени в германския град Кьолн. Това стана само два дни, след като Amazon обяви, че ще дари цялата печалба от продажбата на коледния химн на германското националистическо движение "Пегида" на граждански организации, които помагат на бежанците.
Случилото се в Кьолн обаче преобърна сериозно нагласите в Германия. Според официалния полицейски доклад хиляда млади хора, предимно с "арабски и северноафрикански произход", се разделили на групи и извършили нападения над жени. В полицията бяха подадени стотици сигнали и жалби за нападения, но шест дни след новогодишния ужас германските власти бяха идентифицирали само трима от нападателите. Публичното осветяване на скандала обаче пришпори полицията и ден по-късно вече имаше 16 заподозрени, а още един ден след това бяха разпознати 32-ма, но никой от тях не беше обвинен в сексуално посегателство. От тези 32-ма, 29 бяха със статут на бежанци, като обаче по-късно беше внесено уточнението, че всъщност 18 са подали молба за убежище в Германия. Сред заподозрените за нападения, побои и грабежи бяха деветима алжирци, осем мароканци, петима иранци, четирима сирийци, един иракчанин и един сърбин. На 18-ти януари официално беше арестуван заподозрян за сексуално посегателство – 26-годишен алжирец, а полицейското разследване специално за сексуалните нападения вече се фокусираше предимно върху мигранти от Северна Африка – Мароко, Алжир, Тунис. На 16-ти февруари броят на заподозрените и арестувани за хаоса в Кьолн от новогодишната нощ вече беше 58, но едва трима от тях бяха от Сирия и Ирак. 25 от арестуваните бяха от Алжир, 21 – от Мароко, а трима – от Тунис. От общо подадени 1 054 жалби за новогодишната нощ в Кьолн, 600 бяха за оплаквания от кражби т.е. повечето. Но броят на жалбите за сексуални атаки пак беше внушителен, предвид факта, че със сигурност имаше и много жени, които не се бяха обърнали към полицията.
Докато полицията разследваше и арестуваше, напрежението в германското общество и искането за адекватен отговор растяха. Изключително скандална беше първата политическа реакция – на кметицата на Кьолн Хенриете Рекер, която призова жените да спразват дистанция от поне "една ръка разстояние", за да няма сексуални посегателства. Рекер зае поста, след като заради политическата ѝ позиция в подкрепа на бежанците беше наръгана с нож във врата. Нападателят ѝ беше осъден на 14 години затвор. Политическата реакция на Рекер заради ногодишната нощ обаче не беше простена – тя беше брутално подигравана в социалните мрежи заради думите си и впоследствие се извини.
Далеч по-сериозна беше политическата реакция на германския вътрешен министър Томас де Мезиер. Той поиска осъдените за каквото и да е нарушаване на закона кандидати за убежище в Германия незабавно да бъдат депортирани от страната, без да се довършва процедурата по разглеждане на молбата им за бежански статут. Ставаше въпрос обаче за нарушение, заради което нарушителят е получил ефективна присъда и е наказан с влизане в затвора. Проектозаконът на Мезиер беше одобрен, а всички германски партии се съгласиха да улеснят процедурата за депортиране на чужденци. Германският канцлер Ангела Меркел, която беше посочена от мнозина като главен виновник за случилото се заради политиката си на "Добре дошли" спрямо бежанците, също се обяви в подкрепа на мерките за депортация, но с върховенство на закона. Това не успокои страстите – вестник Bild публикува материал, в който се твърдеше, че на полицаите им е било забранено да разкриват доброволно информация за престъпление, извършени от бежанци. Таблоидът дори твърдеше, че за нападенията в Кьолн са арестувани 71 бежанци. Неизвестен полицай пък беше цитиран от Bild да казва, че ако при полицейска проверка бежанец опита да избяга, полицаите нямали право да го гонят и задържат. Ако се опитат, полицаите можели да бъдат обвинени в насилствени действия.
Логично негативните настроения в Германия започнаха да избиват – появиха се идеи да се правят народни дружини за защита от бежанци, например в Дюселдорф, но не само – всъщност и извън Германия, в Хелзинки, имаше сигнали за подобни нападения като тези в Кьолн в новогодишната нощ. В Кьолн дойде и "народният отговор" – нападения срещу чужденци, счетени за мигранти. А рейтингът на Ангела Меркел и вярата на германците в нея паднаха значително.
Междувременно броят на подалите жалби, че са били сексуални малтретирани в новогодишната нощ в Кьолн, се увеличаваше. В края на януари излезе и статистика на броя на жертвите – 1049 жени в Кьолн, 113 в Дюселдорф, 28 в Дортмунд и 19 в Билефелд. Заради случилото се в Кьолн шефът на местната полиция Волфганг Алберс беше пенсиониран. А шефът на германската криминална полиция Холгер Мюнх обясни, че случилото се е може да е било плод на организация, но от „затворени, йерархични групировки”.
В крайна сметка заради Кьолн в средата на годината Германия прие много по-суров закон по отношение на сексуалните посегателства. Според него, заради опипване можеш да се отзовеш в затвора за две години. Това беше голяма стъпка напред, защото съгласно досегашния закон, за да се говори за изнасилване, жертвата е трябвало да се защитава активно т.е. при парализиране от уплаха, шок и стрес е напълно възможно пострадал/а да не бъде счетен/а за обект на изнасилване.
Случилото се в Германия имаше широк отзвук в цяла Европа. Мигрантският поток си остана постоянна величина и достигаше дори до места, които по принцип не бяха основен маршрут и първа желана дестинация от мигранти и бежанци – например Румъния. Само за половин месец в Европа влязоха 23 000 мигранти – три пъти повече, отколкото за същия период на миналата година. През януари по т.нар. Балкански маршрут, т.е. през Гърция и Македония, минаха 53 000 мигранти. Това беше изключително доходоносен бизнес – според Европол през 2015 година каналджиите са спечелили около 6 млрд. долара. Колосалната сума въобще не беше учудващо – през 2015 година само през Гърция в Европа бяха влезли 1 млн. души. Прогнозата на "Фронтекс" пък беше през цялата 2016 година в Европа да влязат 1 млн. мигранти - и това без да е напълно ясно какво има да се случва през тази година в Сирия и Ирак. На този фон присъдата на трафикантите на Айлан Кюрди – удавеният малък кюрд, чиято снимка потресе целия свят, беше капка в морето.
При тези огромни числа, не беше чудно, че се търси "виновник". Германският канцлер Ангела Меркел обвини Русия заради намеса ѝ в Сирия, което увеличило бягащите към Европа, но не видя перспектива в предложенията на Вишеградската четворка да се затваря Балканския маршрут, а поиска мигрантите и бежанците да бъдат спирани още в Турция, защото квотната система на препразпределение на бежанци от Гърция и Италия (160 000 души) не работи. В началото на годината обаче, далеч преди опита за преврат, стана ясно, че турският президент Реджеп Ердоган още през 2015 година официално е казал на ЕС, че може да пусне бежанците от Турция към Европа. Бежанската криза отекваше и в САЩ – в Тексас се наложи съдът да забрани въвеждането на мярка против прием на бежанци от Сирия.
Разбира се, освен чисто интуитивните страхове от различното, имаше и съвсем реални опасения какво ще струва на Европа бежанската вълна. Според изследване на института "Манхайм" годишно ЕС трябва да дава 30 млрд. евро за бежанците. Дали обаче навсякъде в ЕС тези пари биха отишли за преодоляване и на различия в най-елементарни сфери на общуване – например как се ползва европейската тоалетна? Налице беше и проблемът със сигурността – ЕС няма сигурен обмен на данни за потенциални мигранти-терористи и това правеше опасността от терористични актове съвсем реална. Плашеща беше информацията, че в уредена държава като Германия не е ясно къде точно се намират 130 000 дошли да търсят убежище. Колко от тях можеха да са дошли с лоши намерения?
Свободното влизане на мигранти по Балканския маршрут т.е. от Турция през Гърция, Македония, Сърбия и към Централна и Западна Европа, не можеше да продължава вечно. В крайна сметка Македония започна да затяга режима по границите, след като Гърция, както и България, беше възприела негласна политика да пропускат искащите да отидат към "Обетованата земя" хора. Гърцкият премиер Алексис Ципрас дори публично потвърди възприетата от Атина политика за пропускане – кои сме ние, че да задържаме тези хора, искащи да отидат в Германия. Проблемът беше, че след случилото се в Кьолн "Обетованата земя" също започна да затяга граничния контрол и все някъде "оставаше контрата" – т.е. мигрантите. Никоя държава не искаше да се окаже с прекалено голям брой новодошли, които да нанесат непоправими щети на социалната ѝ система. На 29 февруари фактически започна затварянето на границата на Македония с Гърция, като в употреба влезе и сила – сълзотворен газ и палки. След този сблъсък се разбра до какви "висоти" достига гръцката политика за справяне с мигрантския поток – гръцката държава организирано упътваше, със специални листовки, мигрантите към Македония. Разбира се, след като Македония предприе по-крути мерки, тази политика бързо се изчерпа и Гърция започна да разваля "разпределителния пункт" в Идомени. Това не стана без инциденти и боеве, но все пак така или иначе се превърна във факт.
Настроенията срещу твърде толерантната политика на Запад продължаваха да се засилват, като поредната отстъпка – да се забранява свинското в германски ресторанти, изнерви даже Християндемократичния съюз на Меркел. Истината обаче беше, че специално бежанците от Сирия масово оставаха в съседните държави, а не в Европа – защото богатите в Европа не ги приемаха, въпреки оценките като тази на ООН, че догодина над 1,19 млн. бежанци ще имат нужда от убежище в други държави. Сериозен проблем идваше и от Афганистан – афганистанци рискуваха дори да пращат децата си сами към Европа - малки и по-големи. А Европа и светът се настройваха все по-негативно – въпреки изчисленията, че бежанците са добра икономическа инвестиция и могат да върнат вложените в тях пари за пет години. Все пак не всичко беше черно и бяло – в Холандия възникна първата промигрантска партия, но дори Далай Лама отбеляза, че бежанците в Европа са твърде много и че Европа трябва да прави така, че тези хора да искат да останат по родните си места. На фона на нови сексуални посегателства от страна на кандидат-бежанци на фестивал в Дармщат, с тезата на Далай Лама се съгласиха и германският канцлер Ангела Меркел, и австрийският външен министър Себастиян Курц. Но Европейският съд категорично забрани на държавите от Шенгенското пространство да вкарват в затвора хора, само защото са успели да прекосят границите му. Това решение беше взето при стряскащата статистика на нарушенията на закона от мигранти само в Германия.
Именно дани като тези за престъпленията в Германия и за случая в Кьолн формираха обществено мнение на страхове в Европа – че бежанците носят тероризъм, че ще отнемат работните места на местните жители. По-голяма толерантност имаше в държавите, в които имаше по-малко мигранти и бежанци – например Ирландия. В такива като Унгария обаче се стигна до крайности – унгарски евродепутат открито предложи на границата да се слагат отрязани свински глави, което би спирало бежанския поток – според него.
С течение на годината страховете се увеличаваха - и заради липсата на адекватни, общи решения на проблемите. Нямаше и как да е иначе, когато всеки можеше да види какво правеха най-влиятелните политици – не искаха да се ангажират с решаването на кризата. Затова и не беше чудно, че не само на ниво общество, ами и на ниво държава се стигна до крайности – в Италия например доклад на Amnesty International показа, че властите ползват електрошок, за да вземат отпечатъци от дошли през Средиземно море мигранти, а Словакия прие закон, с който ефективно за тамошните моментни условия забрани ислямът да се превърне в официално призната религия. Точно такива тенденции подсказват, че едва ли и през 2017 година за бежанската криза ще бъде намерено устойчиво решение, което да удовлетвори всички – и бягащите от лошия живот, и домакините, които не искат техните къщи да се превърнат в място за по-лош живот.
В самия край на годината отново Германия влезе в светлината на прожекторите – с атентата в Берлин. На 19 декември вечерта, атентатор с камион прегази 12 души и рани 48 на коледен базар в германската столица, като предполагаемият извършител - тунизиецът Анис Амри, беше застрелян в Италия. Той е дошъл в Европа именно през Италия, като е лежал 4 години в затвора за опит за подпалване на бежански лагер. Въпреки кървавата трагедия, два дни по-късно проучване на RTL показа, че 80% от германците не се страхуват за живота си на публични места. Дали обаче ще продължава да е така, ако, недай Боже, има нови кървави атентати?
