Реформата на съдебната система – това се оказа катализаторът за политическата криза, която разбърка четворната коалиция, управляваща официално България, но преливаща дори в осморна, особено когато се налага. А точно за съдебната система се наложи – защото България се оказа ужасно близко до ключов системен момент, който можеше да застраши всички български политици. Момент, в който съдебната система да тръгне по пътя към независимост. А независимостта ѝ би означавала възможност да се търси сметка на най-омразната класа в нашата страна – тази на мошениците, които през годините на Прехода се пребоядисаха в цялата палитра на дъгата само и само да лъжат, мамят и грабят за себе си за сметка на всички останали, всички нас.
От началото на 90-те години на XX век та и до днес политическото статукво, известно като модела КОЙ, има изключително прост лост на въздействие върху съдебната система – главният прокурор. Това е фигурата в българската съдебна система, върху която никой няма легален контрол. И ако на този пост бъде поставен зависим от задкулисието човек, то той се превръща в инструмент, с който дори няма шанс нито един политически мизерник да бъде осъден – просто защото става безумно лесно всеки процес да бъде провален още в следствието, а ако не там, то в съдебна зала – с нарочно некадърно написано обвинение, което да принуди всеки съдия да не го приеме, защото се съобразява с официалните ни закони. Затова и се налага императивна съдебна реформа – да се въведе механизъм за отчетност на главния прокурор и възможност той да бъде свалян предсрочно от поста си, ако не се справя със задълженията си. А те са прости – да се стреми да осъди всеки заподозрян в малки, големи и/или огромни далавери мошеник. Престъпници, които цяла България знае кои са, но срещу които съдебната система е обезсилена – като куче с намордник. Защото ако има съдебна реформа, всички политици влизат в затвора, убеден е адвокат Николай Хаджигенов.
Точно тази въртяна две десетилетия схема трябва да се промени – и политическите партии, които официално бяха основата на сегашното правителство, обещаха съдебна реформа още в предизборната кампания миналата година. По-радикални бяха обещанията на Реформаторския блок – директен избор на главния прокурор от Народното събрание, разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокуроска колегия, всяка от които да се занимава със своя сектор. След формирането на второто правителство на Бойко Борисов бяха подписани програмна декларация и коалиционно споразумение, в които бяха заложени обещанията на Реформаторите със съгласието на ГЕРБ. Беше заложено и изчистване на „мъртвите души” в избирателните списъци, да се ограничи корпоративният и купеният вот, но видяхме какво стана на местните избори.
Защо разделянето на ВСС беше толкова важно? Идеята на Реформаторите, подкрепена в края на годината публично от Съюза на съдиите, е, че минимален превес на съдиите в съдийската колегия от 1 място спрямо парламентарната квота ще позволи на професионалистите да работят без оковите на силните на деня в държавата. А в прокурорската колегия трябваше да е обратното – защото прокуратурата е държавният орган, формиращ и изпълняващ наказателната политика и за да няма своеволия на професионалистите им трябва по-строг контрол от законодателната власт – чрез избора на парламентарна квота, по-голяма с 1 човек, отколкото квотата на прокурорите и следователите. Още в края на миналата година представителите на ДСБ в Реформаторския блок започнаха да настояват по-бързо да се започне работата в тази насока. Правосъдният министър Христо Иванов пък поиска независима оценка на прокуратурата ни на база на съвсем прост принцип – по представителна извадка от дела да стане ясно в колко случая държавното обвинение е успяло да спечели. Иванов беше подкрепен моментално от лидера на ДСБ Радан Кънев, който директно каза – още дори не е образувано делото, което да покаже, че правосъдието работи. Правителството даже актуализира Съдебната стратегия, за да е ясно какво, къде, как и за колко време трябва да се пипа, а парламентът я прие. Христо Иванов разкри и друга важна подробност в стратегията – да се създаде специализирана структура във вида куче-пазач, която да следи имотното състояние на магистратите и ако има подозрения, да се действа, за да се докаже основателни ли са. Даже тръгнаха слухове, че ВСС може да бъде разформирован предсрочно.
Тази активност хич не се хареса нито на политическите кадри на ВСС, нито на главния прокурор Сотир Цацаров. Председателят на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров пръв почна с пиара колко добре си е всичко така. Бързо реагира и ДПС, които не се съгласиха с реформаторските идеи и посочиха, че за такива промени трябва Велико народно събрание, защото ще се пипа Конституцията. Радан Кънев побърза да констатира, че съвсем очаквано има много хора, които ще искат само козметични промени. А еврокомисарят ни Кристалина Георгиева наля масло в огъня с думите, че от 4-те процента, които вярват на съдебната ни система според Евробарометър, сигурно всички са съдии.
Болезнено ясният сигнал, че дълбока реформа в съдебната система няма да има, блесна в началото на пролетта. Тогава, под давлението на Цветан Цветанов, беше вкаран законопроект, който не предвиждаше спиране на мандата на действащия ВСС и не променяше съотношението в бъдещите съдийска и прокурорска колегии и при все че дори посланиците на САЩ и Франция считаха, че съотношенията не трябва да са равни. Това стана след като Христо Иванов се противопостави публично на абсурдната позиция на Бойко Борисов главният прокурор да се намесва и спира бизнес сделки, ако нещо му се струва съмнително. Христо Иванов не се впечатли и обяви, че продължава да подготвя своя законопроект, но Радан Кънев правилно видя саботаж, докато Румяна Бъчварова от името на правителството оправда Цветанов, тъй като всеки депутат можел да си предлага промени в законодателството. Бойко Борисов пък премина в своята си изразна форма – Христо Иванов му бил любимец. Но законопроектът на Цветанов не беше изтеглен - и догодина ще го видим в действие, ха на бас.
А в съдебната система нещата гниеха. ВСС публично призна, че в Софийският градски съд (СГС) има нагласяване на съдийски състави според делата, когато е трябвало да има случайно разпределение. Това беше наследството на вече отстранената семейна приятелка на Цветан Цветанов – Владимира Янева. След нея си тръгнаха и заместничките ѝ – Богдана Желявска и Петя Крънчева. А Цацаров отричаше, че има нещо общо с модела КОЙ.
В крайна сметка Борисов лично обяви, че за да стане съдебната реформа факт, ще трябва ремонт на Конституцията. За тази цел подкрепа трябваше да има от поне 180 депутати, за да мине промяната веднага или поне от 160, за да мине в две фази. Лютви Местан веднага каза, че няма да подкрепи това, а бившият румънски правосъден министър Моника Маковей констатира очевидното – властта в България не иска да се бори с корупцията. Отвърна ѝ „правното острие” на ГЕРБ Данаил Кирилов с думите, че няма какво „чужденците” да ни коментират, а Божидар Лукарски като основна опора на Борисов в Реформаторския блок определи Маковей за прокурор, гонил дисиденти при Чаушеску. Радан Кънев още се мъчеше да убеждава точно тези, с които трябва да се бори, че следвало да се реформират, макар сам да не си вярваше. Прокурорите пък пожелаха да се променя не рамката, а конкретни закони, за да станело по-бързо правосъдието. По-бързо добре, а по-качествено, питаха се тези, които още могат да мислят.
Започнаха и становищата от системата по същество. Върховният административен съд (ВАС) с председател Георги Ангелов категорично заяви, че трябва Велико народно събрание да решава и било много лоша идея да се маха тайното гласуване във ВСС, ВКС с председател Лозан Панов приветства разделянето на ВСС и превъзходство на съдиите там, а Сотир Цацаров беше твърдо против – истинската съдебна реформа изоставаше с 1:2 в резултата. И на първо четене на ниво комисия в парламента промените за по-дълбока реформа не минаха. Включи се и депутат от партията на Бареков, станала партия на Христо Ковачки – Светлин Танчев, бивш депутат от ГЕРБ, за да бъде окалян Иванов. Според Танчев Иванов бил казал на германски депутат да не ни приемат в Шенген, но лично въпросният депутат отрече това. А Бойко Борисов пак влезе в ролята на доброто ченге, защитавайки Христо Иванов.
Неблагоприятното развитие накара Радан Кънев директно да заяви, че ако няма истинска съдебна реформа, правителството е поставено под риск. Бързо Георги Първанов му отвърна, че и без петел ще съмне, а ДПС поиска съдебната реформа да остане за след местните избори. Цацаров пък поиска от „Протестна мрежа” да му каже кои институции да не проверява, след като тръгна да проверява правосъдното министерство заради обществена поръчка за климатици по публикация в „Труд”, пусната от автора Калоян Стоев, който не съществува и главният редактор на вестника Петьо Блъсков призна, че той пишел от това име по щекотливи теми.
Последва среща между Реформаторите и ДПС с идеята да се постигне нещо по същество със съдебната реформа преди лятната ваканция, но ДПС си знаеше своето. Не помогна и категоричната подкрепа от страна на ЕК за предлаганото от Христо Иванов. А Атанас Атанасов също се държеше „дипломатично” – нямало Реформаторите да си тръгват, ако не станело тяхното преди лятната ваканция.
Дойде време и за „помирения” – първо между Иванов и Цацаров, след това и Радан Кънев взе да четка главния прокурор, отиде му лично на крака заедно с Петър Москов и Цацаров се съгласи ВСС да се раздели на съдийска и прокурорската колегия. Последваха и срещи между отделните партии в парламента, но първо АБВ поиска поправки в законопроекта, а след това ДПС пак каза „не”. Това опъна нервите на реформаторите – Христо Иванов заплаши, че ще подаде оставка, ако всички шансове за реформа изчезнат, а Радан Кънев стори същото – ще се махаме от властта, ако има отбор „ГЕРБ – ДПС”. Появиха се и дежурните протести и контрапротести. А Бойко Борисов пак смени публичното си държание в тревожна посока – взе да говори за бързина на съдебния процес! Но доцентът по право Кристиан Таков ясно обясни как с промяната на съотношението в съдийската квота с още една политическа фигура повече, ДПС иска да провали съдебната реформа.
В крайна сметка, точно една година след оставката на кабинета „Орешарски”, беше постигнат „исторически компромис” - без да отпада тайното гласуване във ВСС т.е. обществото щеше да продължи да не вижда кой какво подкрепя официално при процесите в съдебната система, а мандатът на ВСС си оставаше 5 години. Оставаха обаче съотношенията в съдийската и прокурорската колегия според виждането на Христо Иванов – 6:5 в полза на съдиите плюс двамата председатели на ВКС и ВАС и 6:6 при прокурорите. 180 депутати се подписаха под това споразумение, а Радан Кънев и Христо Иванов похвалиха Местан и ДПС.
Дойде решителната есен – и моментално стана ясно кой ще играе ролята на явния предател в четата. Честта се падна на Георги Първанов и АБВ. Първанов директно поиска в прокуроската квота да има повече прокурори, като по този начин щеше да се блокира идеята за контрол над държавните обвинители. Все пак, на първото от най-малкото трите четения, конституционните промени минаха във варианта на „историческия компромис”. А Христо Иванов изрази увереност, че пътят ще бъде извървян докрай. Но от Реформаторския блок дойде заявката към Иванов да се подготвя за студен душ – пак от Божидар Лукарски. Радан Кънев също усети накъде отиват нещата, но въпреки това той и хората му от ДСБ внесоха още по-смели поправки преди второто четене, целящи ограничаване на властта на главния прокурор - механизъм за отстраняване на главния прокурор, базиран на подписите на 48 депутати, с който ВСС с обикновено мнозинство от 13 членове (от общо 24 часа) да сваля главния обвинител. Сега подобно нещо може да стане със 17 гласа – на практика невъзможно. Предложението беше базирано на седемте искания за радикална съдебна реформа от „Правосъдие за всеки”. Набързо обаче то беше отхвърлено на ниво комисия, което означаваше, че няма шанс и в пленарна зала.
9 декември – решителният ден. И още на първия текст, относно изискването главният прокурор да докладва какви ги върши в Народното събрание, реформата зацикли. На ДПС не им хареса Цацаров да бъде задължаван да докладва и след три гласувания беше решено да се отчита, но с уточнението сам да избира за какво. След това мина разделението на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорската, решено беше и как ще се избират парламентарните квоти в колегиите – с квалифицирано мнозинство от две трети от депутатите, като Петър Славов от ДСБ изрично поиска да се уточни, че става въпрос за две трети от всички депутати, а не от присъстващите в пленарна зала, но това не мина. Не минаха и предложенията за по-къс мандат на ВСС – от 5 на 3 години. За да избухне и бомбата – беше прието предложението на Първанов и АБВ за съотношението професионалисти-политически фигури в съдийската и прокурорската колегия – 6:6 и 6:5. Това накара правосъдният министър Христо Иванов моментално да подаде оставка, защото той счете, че така ВСС остава под решаващото влияние на главния прокурор. Светкавично и Радан Кънев мина в опозиция, но с важното уточнение, че го прави в лично качество. Първанов най-ехидно изпрати Христо Иванов с „по-добре късно, отколкото никога”, Красимир Каракачанов пробва да успокои Кънев, изтъквайки че и на Патриотите често не им приемат предложенията, а Валери Симеонов не видя драма в цялата история, след като Десислава Атанасова обърна плочата в стил „ако не беше Бойко Борисов и този „успех” нямаше да го има” – защото ГЕРБ си брояха за успех конституционните промени.
В „успеха”, освен провалените съотношения в двете колегии на ВСС, влезе и изтриването на текста от Конституцията, указващ, че членовете на Висшия съдебен съвет гласуват тайно. Важната подробност обаче беше, че тепърва ще се записва, че сега ще гласуват явно и то не в Конституцията, а в обикновен закон – догодина, може би. Народното събрание даде и повече правомощия на Инспектората на ВСС да следи за конфликт на интереси при съдии, прокурори и следователи, като с това напомни за създаване на съдебна КПУКИ – злополучната комисия на Филип Златанов и изчезналите му тефтерчета.
Всичко свършено моментално предизвика протест с искане за оставките на Цацаров и Бойко Борисов, а Христо Иванов наля масло в огъня с думите си, че щом поискал по същество да се види защо в записите на разговорите между Владимира Янева и Румяна Ченалова излизат имената на Бойко Борисов и Сотир Цацаров, Борисов спрял да го подкрепя. Гроздан Караджов също обяви, че излиза в опозиция и изрази надежда, че поне 15 от 23-мата депутати на Реформаторите ще сторят същото, но официално от Реформаторския блок обявиха това за спекулации. Доста многозначителен беше и френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, който каза „ще видим” дали ще има истинска съдебна реформа. Излезе и поименно кой не е подкрепил „историческия компромис” – хората на Кунева и Лукарски витиевато гласуваха „въздържал се” при предложението на АБВ, което, оказа се, било подкрепено даже и от БСП, макар червените да гласуваха чинно против срещу всичко друго, когато беше без значение. Затова и беше върла изненада, че се появи официално съобщение, че Движение България на гражданите оттегля подкрепата си от правителството. Официалното съобщение се оказа измама, а в своя анализ „Из дневниците на един луд” журналистът Стойко Тонев, с псевдоним д-р Тони Филипов, предположи доста основателно за мнозина, че самата Кунева си е счупила краката да тича, за да уверява Борисов, че няма такова нещо.
Докато вървяха драмите, съдът оправда Мария Мургина, въпреки многократното връщане на делото, защото върховната инстанция казваше на апелативната, че не отсъжда правилно с предишни оправдавания. А доцент Таков, който пръв обясни как с промяната на съотношението на членовете на ВСС със само една квота се преобръща всичко, беше категоричен – политиците ги е страх от съда, защото ако той работи както трябва, те ще има да плащат.
След два дни мълчание хората на Кунева взеха да се появяват един по един и да се оправдават какво става – ние бяхме за още по-големи промени. Радан Кънев обаче беше безпощаден – ГЕРБ си избра да е с модела КОЙ. Божидар Лукарски побърза да се прояви като предателя в четата и декларира светкавично, че СДС няма да се маха от властта, а зам.-председателят му Румен Христов разви тезата, че като не си във властта, нищо не променяш. На този фон президентът и съдиите изпратиха Христо Иванов на крака по време на честването на 135-годишнината от създаването на ВКС, а председателят на съда Лозан Панов директно назова какво направиха ГЕРБ и елементите около тях – нищо и половина. Намеси се и Бойко Борисов, който заложи на предупреждения как щяло да стане като при Орешарски, ако ГЕРБ падне от власт - сякаш не беше станало вече. Найден Зеленгорски пък се оплака, че доверието между ДБГ и ГЕРБ се влошило, а Местан злорадо предвиди предсрочни избори догодина.
Междувременно редица съдии подкрепиха протестите срещу имитацията на реформа, а Атанас Атанасов ясно каза, че ДСБ се готви да излезе групово в опозиция. Това стана факт, но с едно важно уточнение – Петър Москов си остана здравен министър, както и член на ДСБ, макар проформа да се махна от зам-председателското място. Радан Кънев изрази открито разочарование от прегръдката на Москов с Борисов, а Москов запя в тона на СДС – правя моя си реформа, няма как ако не съм във властта. Атанас Атанасов реагира остро, казвайки, че Москов заслужава дърво, а Бойко Борисов хем не отхвърли възможността за предсрочни парламентарни и президентски избори наведнъж, хем убедено каза, че Радан Кънев почнал кампанията си за президент. След пет дни мълчание и Меглена Кунева официално подкрепи Борисов, защото и тя можела повече във властта, въпреки че съдиите ясно повториха – не искаме прокурорите да не си мешат.
Шизофренията вдясно беше тотална – Реформаторският блок в управлението, ДСБ в опозиция, но не и вън от Реформаторския блок. Хората на Кунева поискаха ГЕРБ да се сети за нейния антикорупционен закон, който догодина пак ще минава през пленарна зала, след като се провали още на първо четене, но Цветанов твърдо каза, че ГЕРБ няма да се поддава на натиск, но началникът му Бойко Борисов изрази съгласие да се промени коалиционното споразумение и евентуално да има антикорупционен закон плюс сериозни поправки в Закона за съдебната власт. Така, в шеги и закачки бързо мина и третото четене на конституционните промени – всичко беше решено. Избран беше и нов правосъден министър – Екатерина Захариева, познато лице, лансирано усилено от Росен Плевнелиев. Тя бързо влезе в релсите на ГЕРБ – няма да се противопоставям излишно на Цацаров, без да се трогва как и студентите надигнаха глава и как „Правосъдие за всеки” поиска от нея да продължи по стъпките на Христо Иванов.
Така тази година предстои да видим какво още са ни подготвили управляващите по отношение на съдебната реформа, в която не вярват мнозина и дали няма да има предсрочни избори. А дотогава си спомняйте какво казаха съдиите за реформата – докато върху главния прокурор няма истински контрол, няма и истинска съдебна реформа.
