Учудващо или не, но премиерът Бойко Борисов на практика не каза нищо по същество относно бъдещето на кохезионната политика на ЕС (от 2021 до 2027 година) - при това на специализирано за целта събитие от календара на Българското председателство на ЕС, след като Европейската комисия официално излезе с предложение за развитието ѝ, включително намаление на средства, както и ограничение на база "върховенство на правото".
В по-голяма степен бюджетът следва да отрази необходимостта на европейските граждани от достъп до обществени услуги, жилищно настаняване, икономическо, социално и териториално сближаване, инфраструктура и мобилност.
Последните два дни могат да бъдат описани с една дума като успех и за събитието, и за председателството. Това заяви в ефира на bTV вицепремиерът Томислав Дончев.
Няма грешка в числата, които вицепремиерът Томислав Дончев изнесе малко след като европейският комисар по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер представи пред Европейския парламент предложението на Европейската комисия за бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 година (бел.
Тепърва предстои сериозна битка, но някои вероятни печеливши и губещи от следващия дългосрочен бюджет на ЕС вече се очертават, констатира авторитетното издание Politico.
Полша омаловажи възможното орязване на финансирането от страна на ЕС, казвайки, че проектът за бюджет на блока за периода 2021 - 2027 година е добра стартова позиция, въпреки предупрежденията на Брюксел, че Варшава може да се изправи пред санкции заради противоречивата си съдебна реформа, предаде БГНЕС.
Обявеното вчера (2 май) намерение за промяна на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (бел. ред. – за периода 2021 – 2027 година) със сигурност ще повлияе и на България – въпросът е как точно.
Един възможен вариант на многогодишната финансова рамка – така финансовият министър Владислав Горанов коментира предложението на ЕК за орязване на средства по еврофондовете в следващите 7 години.
Европейският съюз би могъл да намали финансирането за държави, които не зачитат върховенството на закона. Съответното предложение бе направено от Европейската комисия (ЕК) при представянето на плана за финансовата рамка на Общността след излизането на Великобритания от Съюза.
Не съм тук за критика. Тук съм за срещата на министрите на финансите в рамките на председателството на България на ЕС. Нека да бъдем ясни – за мен България е следващият член на еврозоната.
Българските общини се опасяват, че европейското финансиране за регионите може да бъде намалено след 2020 година. Те са против такива промени в политиките на Европейския съюз за икономическо сближаване и селско стопанство, които биха довели до по-голямо съфинансиране.
Бъдещето на политиката по сближаване на ЕС следва да бъде насочено към инвестиции в сектори с висока добавена стойност, средствата да се разходват ефективно и да се разпределят по опростени правила, да се спазва принципът на субсидиарност, да има по-добро и гъвкаво програмиране, плавен преход между програмните периоди и подобрен териториален подход.
Не, няма да ви занимавам с Истанбулската конвенция. Поне не много. Въобще не става въпрос за джендъри, гейове, транссексуални и каквото там плаши целокупния средностатистически български (не)данъкоплатец.
Еврокомисарят по въпросите на правосъдието Вера Йоурова подготвя предложение, което може да задължи страни-членки като Полша, които са в конфликт с Брюксел заради върховенството на правото и съдебната система, да преминат тест за независимост на правораздавателните си системи, преди да получат финансиране от еврофондовете.
Като предстоящ председател на Съвета на Европейския съюз България осъзнава колко важно е справедливото и ефективно разпределение на европейските средства и формулирането на бъдещата Многогодишна финансова рамка.
Искаме Европа с една скорост, основана на солидарност, сближаване и уважение към основните принципи и ценности, която да интегрира интересите на всички граждани и бизнеса.
Рекорден бюджет на ЕС за следващата година, от който за България са планирани над 3 млрд. лв. междинни плащания.
„За 2018 година бюджетът на ЕС ще бъде над 160 млрд.
Бъдещето на България в ЕС и бъдещето на ЕС бяха основните въпроси, по които Actualno.com говори с евродепутата от ДПС Илхан Кючюк в рамките на дискусията "Ще гласуваме ли на следващите евроизбори и защо?
Бъдещето на България в ЕС и бъдещето на ЕС бяха основните въпроси, по които Actualno.com говори с евродепутата от ДПС Илхан Кючюк в рамките на дискусията "Ще гласуваме ли на следващите евроизбори и защо?
Обявеното вчера (2 май) намерение за промяна на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (бел. ред. – за периода 2021 – 2027 година) със сигурност ще повлияе и на България – въпросът е как точно.
Един възможен вариант на многогодишната финансова рамка – така финансовият министър Владислав Горанов коментира предложението на ЕК за орязване на средства по еврофондовете в следващите 7 години.
Не, няма да ви занимавам с Истанбулската конвенция. Поне не много. Въобще не става въпрос за джендъри, гейове, транссексуални и каквото там плаши целокупния средностатистически български (не)данъкоплатец.
Не съм тук за критика. Тук съм за срещата на министрите на финансите в рамките на председателството на България на ЕС. Нека да бъдем ясни – за мен България е следващият член на еврозоната.
Европейският съюз би могъл да намали финансирането за държави, които не зачитат върховенството на закона. Съответното предложение бе направено от Европейската комисия (ЕК) при представянето на плана за финансовата рамка на Общността след излизането на Великобритания от Съюза.
Няма грешка в числата, които вицепремиерът Томислав Дончев изнесе малко след като европейският комисар по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер представи пред Европейския парламент предложението на Европейската комисия за бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 година (бел.
Тепърва предстои сериозна битка, но някои вероятни печеливши и губещи от следващия дългосрочен бюджет на ЕС вече се очертават, констатира авторитетното издание Politico.
Искаме Европа с една скорост, основана на солидарност, сближаване и уважение към основните принципи и ценности, която да интегрира интересите на всички граждани и бизнеса.
Учудващо или не, но премиерът Бойко Борисов на практика не каза нищо по същество относно бъдещето на кохезионната политика на ЕС (от 2021 до 2027 година) - при това на специализирано за целта събитие от календара на Българското председателство на ЕС, след като Европейската комисия официално излезе с предложение за развитието ѝ, включително намаление на средства, както и ограничение на база "върховенство на правото".
Рекорден бюджет на ЕС за следващата година, от който за България са планирани над 3 млрд. лв. междинни плащания.
„За 2018 година бюджетът на ЕС ще бъде над 160 млрд.
Българските общини се опасяват, че европейското финансиране за регионите може да бъде намалено след 2020 година. Те са против такива промени в политиките на Европейския съюз за икономическо сближаване и селско стопанство, които биха довели до по-голямо съфинансиране.
Като предстоящ председател на Съвета на Европейския съюз България осъзнава колко важно е справедливото и ефективно разпределение на европейските средства и формулирането на бъдещата Многогодишна финансова рамка.
Еврокомисарят по въпросите на правосъдието Вера Йоурова подготвя предложение, което може да задължи страни-членки като Полша, които са в конфликт с Брюксел заради върховенството на правото и съдебната система, да преминат тест за независимост на правораздавателните си системи, преди да получат финансиране от еврофондовете.
Последните два дни могат да бъдат описани с една дума като успех и за събитието, и за председателството. Това заяви в ефира на bTV вицепремиерът Томислав Дончев.
В по-голяма степен бюджетът следва да отрази необходимостта на европейските граждани от достъп до обществени услуги, жилищно настаняване, икономическо, социално и териториално сближаване, инфраструктура и мобилност.
Бъдещето на политиката по сближаване на ЕС следва да бъде насочено към инвестиции в сектори с висока добавена стойност, средствата да се разходват ефективно и да се разпределят по опростени правила, да се спазва принципът на субсидиарност, да има по-добро и гъвкаво програмиране, плавен преход между програмните периоди и подобрен териториален подход.
Полша омаловажи възможното орязване на финансирането от страна на ЕС, казвайки, че проектът за бюджет на блока за периода 2021 - 2027 година е добра стартова позиция, въпреки предупрежденията на Брюксел, че Варшава може да се изправи пред санкции заради противоречивата си съдебна реформа, предаде БГНЕС.
Учудващо или не, но премиерът Бойко Борисов на практика не каза нищо по същество относно бъдещето на кохезионната политика на ЕС (от 2021 до 2027 година) - при това на специализирано за целта събитие от календара на Българското председателство на ЕС, след като Европейската комисия официално излезе с предложение за развитието ѝ, включително намаление на средства, както и ограничение на база "върховенство на правото".
В по-голяма степен бюджетът следва да отрази необходимостта на европейските граждани от достъп до обществени услуги, жилищно настаняване, икономическо, социално и териториално сближаване, инфраструктура и мобилност.
Последните два дни могат да бъдат описани с една дума като успех и за събитието, и за председателството. Това заяви в ефира на bTV вицепремиерът Томислав Дончев.
Няма грешка в числата, които вицепремиерът Томислав Дончев изнесе малко след като европейският комисар по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер представи пред Европейския парламент предложението на Европейската комисия за бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 година (бел.
Тепърва предстои сериозна битка, но някои вероятни печеливши и губещи от следващия дългосрочен бюджет на ЕС вече се очертават, констатира авторитетното издание Politico.
Полша омаловажи възможното орязване на финансирането от страна на ЕС, казвайки, че проектът за бюджет на блока за периода 2021 - 2027 година е добра стартова позиция, въпреки предупрежденията на Брюксел, че Варшава може да се изправи пред санкции заради противоречивата си съдебна реформа, предаде БГНЕС.
Дебатът предстои, рано е да се коментира къде ще е България в новата многогодишна финансова рамка (2021 – 2027) на ЕС.
Обявеното вчера (2 май) намерение за промяна на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (бел. ред. – за периода 2021 – 2027 година) със сигурност ще повлияе и на България – въпросът е как точно.
Един възможен вариант на многогодишната финансова рамка – така финансовият министър Владислав Горанов коментира предложението на ЕК за орязване на средства по еврофондовете в следващите 7 години.
Европейският съюз би могъл да намали финансирането за държави, които не зачитат върховенството на закона. Съответното предложение бе направено от Европейската комисия (ЕК) при представянето на плана за финансовата рамка на Общността след излизането на Великобритания от Съюза.
Не съм тук за критика. Тук съм за срещата на министрите на финансите в рамките на председателството на България на ЕС. Нека да бъдем ясни – за мен България е следващият член на еврозоната.
Българските общини се опасяват, че европейското финансиране за регионите може да бъде намалено след 2020 година. Те са против такива промени в политиките на Европейския съюз за икономическо сближаване и селско стопанство, които биха довели до по-голямо съфинансиране.
Бъдещето на политиката по сближаване на ЕС следва да бъде насочено към инвестиции в сектори с висока добавена стойност, средствата да се разходват ефективно и да се разпределят по опростени правила, да се спазва принципът на субсидиарност, да има по-добро и гъвкаво програмиране, плавен преход между програмните периоди и подобрен териториален подход.
Беше неочакван и за мен неприемлив, но за мен е по-важно как българските институции реагираха на случилото се. Не съм била вътре на срещата.
Не, няма да ви занимавам с Истанбулската конвенция. Поне не много. Въобще не става въпрос за джендъри, гейове, транссексуални и каквото там плаши целокупния средностатистически български (не)данъкоплатец.
Еврокомисарят по въпросите на правосъдието Вера Йоурова подготвя предложение, което може да задължи страни-членки като Полша, които са в конфликт с Брюксел заради върховенството на правото и съдебната система, да преминат тест за независимост на правораздавателните си системи, преди да получат финансиране от еврофондовете.
Като предстоящ председател на Съвета на Европейския съюз България осъзнава колко важно е справедливото и ефективно разпределение на европейските средства и формулирането на бъдещата Многогодишна финансова рамка.
Искаме Европа с една скорост, основана на солидарност, сближаване и уважение към основните принципи и ценности, която да интегрира интересите на всички граждани и бизнеса.
Рекорден бюджет на ЕС за следващата година, от който за България са планирани над 3 млрд. лв. междинни плащания. „За 2018 година бюджетът на ЕС ще бъде над 160 млрд.
Бъдещето на България в ЕС и бъдещето на ЕС бяха основните въпроси, по които Actualno.com говори с евродепутата от ДПС Илхан Кючюк в рамките на дискусията "Ще гласуваме ли на следващите евроизбори и защо?
