Учудващо или не, но премиерът Бойко Борисов на практика не каза нищо по същество относно бъдещето на кохезионната политика на ЕС (от 2021 до 2027 година) - при това на специализирано за целта събитие от календара на Българското председателство на ЕС, след като Европейската комисия официално излезе с предложение за развитието ѝ, включително намаление на средства, както и ограничение на база "върховенство на правото".
Борисов каза очевидни неща – че благодарение на тази политика и на еврофондовете сме успели да напреднем много, предимно в сферата на инфраструктурата. Лидерът на ГЕРБ обърна внимание предимно на миграцията с връзка към Западните Балкани, тъй като в ЕС имало два големи спора – за кохезията и миграцията. Той видя като тревожен знак денонсирането на споразумението между Гърция и Турция за връщане на мигранти и добави към "тревогите си" и това, че заради политиката на американския президент Доналд Тръмп по Иранския въпрос може да има нова бежанска вълна. Затова перспективата била "вълшебната думичка свързаност". Борисов не пропусна да каже и, че вътрешните държави в ЕС следва да помагат финансово на тези, които са външни граници на ЕС – като България.
Коментар, но от Дончев
Да бъдем малко деликатни с изразяването на чисто национална позиция – към това призова вицепремиерът Томислав Дончев минути преди днешната конференция, посветена на кохезионната политика на Европейския съюз след Brexit, след като беше изрично попитан каква е позицията на България относно предложението за намаляване или дори спиране на еврофондове за държави-членки, в които има беззаконие.
Предложението на ЕК да може да се действа с еврофондовете като инструмент срещу липса на върховенство на правото беше представено като отделна мярка, извън седемгодишната бюджетна рамка, като тази мярка може да бъде приета с квалифицирано мнозинство – поне 55% от страните-членки, но представляващи поне 65% от населението на ЕС. Ако това бъде одобрено, ЕК ще може да предлага ограничаване или спиране на еврофондове за държава-членка, за която счете, че има проблем с върховенството на закона или с финансовото управление! След това Европейският съвет трябва да одобри – пак с квалифицирано мнозинство, като описаното по-горе в текста.
Приемаме необходимостта от реформи, уточни все пак вицепремиерът и добави, че приема виждането, че парите трябва да се харчат в ясна правна среда. Трябвало обаче да има ясен критерии – не е възможно да съществува механизъм, който се базира на субективизъм или на "спонтанно политическо възприятие".
По-важно е дори по какви кройки, по какви механизми парите отиват при хората, отколкото размерът, заяви още Дончев. Според него предложението на ЕК за периода 2021 – 2027 година "е много добро", но има различни виждания, дори спор.
Същевременно еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер изрази надежда, че ще има решение преди следващите евроизборите, които ще се проведат след по-малко от година. Смятам, че предложението относно върховенството на правото е "убедително", "балансирано" и "аргументирано" и се надявам да бъде одобрено от Европейския парламент и Европейския съвет, заяви той.
