Тепърва предстои сериозна битка, но някои вероятни печеливши и губещи от следващия дългосрочен бюджет на ЕС вече се очертават, констатира авторитетното издание Politico.
Планът на Европейската комисия за следващия дългосрочен бюджет на ЕС включва министри, лобисти, фермери, учени, кметове и много други, които сканират електронни таблици и преглеждат PDF файлове, за да разберат как ще бъдат засегнати.
Ще минат няколко седмици преди ЕК да предостави повече подробности за предложението си за бюджетна рамка от 1,279 трилиона евро за периода 2021 - 2027 година, което след това в продължение на месеци, ако не и на години ще бъде предмет на разпри между правителствата, депутатите и лобистките групи. Ето някои от тези, които изглеждат като първоначални победители и губещи от проекта на бюджета на Гюнтер Йотингер, според Politico.
Радващи се: Балтийските фермери
Земеделските производители в Естония, Латвия и Литва – едни от най-пренебрегваните на Стария континент - засега се оказаха изненадващи победители. Докато много фермери ще ближат рани след обявяването на приблизително 4-процентно намаление на директните субсидии, комисарят по земеделието Фил Хоган заяви, че балтийските фермери ще получат увеличение от 13,6%.
В момента Брюксел дава на фермерите от някои страни, предимно бивши комунистически държави в Източна Европа, значително по-малко на хектар, отколкото на техните колеги в страни като Франция и Италия поради формула, която има за цел да намали цените на земята и труда. В лицето на дългогодишните оплаквания относно тази политика, Брюксел планира да ограничи парите за земеделските производители в страни, които са се справили добре досега, и да преразпредели някои спестявания на тези, които са се представили най-лошо.
Гневни: Австрия, Дания, Холандия, Швеция
Тези "пестеливи" четирима нетни вносители в бюджета на ЕС се ударени по два начина. От тях се иска да увеличат националните си вноски и да изгубят отстъпките, които получават. Австрийският канцлер Себастиан Курц нарече предложението на ЕК "далеч от приемливо решение". Холандският премиер Марк Рюте използва подобен език. Финансовият министър на Швеция Магдалена Андерсон каза може би директната скандинавска обида: "Неразумно". Датският премиер Ларс Локке Расмусен изтъкна: "По-малък ЕС трябва да означава по-малък бюджет!"
Радостни: Военните
Военни командири твърдят, че ще отнеме твърде много време, за да се транспортират танкове и друга тежка техника на континента, ако те трябва да реагират на голяма извънредна ситуация. Брюксел приветства това и планира да отпусне 6,5 милиарда евро от фонда "Свързване на Европа" за подобряване на инфраструктурата, за да се увери, че тя е годна за тежки военни превозни средства.
Тъжни и гневни: британските учени
Какво е по-лошо от това да знаете, че сте изключен от основен източник на доходи за най-съвременни изследвания? Да разберете, че гърнето с пари ще бъде много по-голямо в бъдеще. Това е сценарият, пред който са изправени британските учени.
Следващата изследователска програма на ЕС, "Хоризонт Европа", нараства с близо 30%, докато британското национално потребление е застой. Учените от Обединеното кралство ще останат извън програмата на ЕС като пълноправни членове след 2020 година. Ако Великобритания реши да се присъедини като асоцииран член, тя трябва да си плати пътя и участието ѝ може да се ограничи само до части от "Хоризонт Европа". Това ще бъде сериозна промяна - британските изследователи са на път да спечелят над 11 милиарда евро до края на текущата програма "Хоризонт 2020". Брюксел се бори да скрие своята радост от щетите. "Не само, че тортата е по-голяма от преди, но и човекът, който ядеше повече от тази торта, вече не е около масата", каза служител на ЕК.
Радостни: Големи фармацевтични фирми и инженерни фирми
Големи корпоративни имена като Merck, Pfizer, Airbus и Thalys са сред предприятията, които участват в изследователската програма на ЕС и само част от тези, които ще се възползват изключително от плановете на ЕК. Брюксел предлага да се даде на индустрията по-значима роля в "Хоризонт Европа", отколкото в "Хоризонт 2020". Комисията заявява, че плановете ѝ да предостави милиарди евро на "клъстери", където индустрията работи с академичните среди по въпроси като здравеопазването и мобилността, ще помогнат за справяне с големите предизвикателства, пред които е изправена Европа. НПО твърдят, че това ще ограничи напредъка в полза на интересите на частния сектор.
Тъжни: кметове и регионални лидери
Предложените съкращения в кохезионните фондове - паричните средства, които ЕС използва, за да помогне на по-бедните региони да наваксат по отношение на по-богатите – ще навредят, алармираха кметове и губернатори. Понастоящем такова финансиране възлиза на около една трета от бюджета на ЕС. "Като намали кохезионната политика със 7%, Комисията сериозно омаловажава европейските градове и региони", каза Стефано Боначини, председател на Съвета на европейските общини и региони. "Дори и на базата на паричната стойност от 2018 година това ще представлява загуба от 41 млрд. евро за местните и регионалните правителства", добавя той
Очаква се ЕК да разкрие повече подробности за плановете си за кохезионната политика на 29 май. Actualno.com обаче научи, че България събира повече информация, тъй като нашето правителство не е категорично наясно дали еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер е правил сравнение за намаляване на парите за кохезионна политика спрямо нивото от 2017 година или спрямо целия сегашен период на многогодишната финансова рамка (2014 - 2020 година). Неофициално, наши източници твърдят, че става въпрос за първия вариант, докато изчисленията на България що се отнася до втория вариант показват номинално (бел. ред. - без отчитане на инфлацията) увеличение за кохезионната политика на европейските средства с 2 млрд. евро за следващия седемгодишен период (2021 - 2027 година).
