В по-голяма степен бюджетът следва да отрази необходимостта на европейските граждани от достъп до обществени услуги, жилищно настаняване, икономическо, социално и териториално сближаване, инфраструктура и мобилност. Това заяви кметът на Велико Търново и председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България Даниел Панов по време на конференция на тема: "Последиците от дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г. върху местните и регионалните власти".
По време на изказването си Даниел Панов обърна внимание и на редукциите на бюджетите за Кохезионна и Общата селскостопанска политики. "Те би следвало да се увеличат като дял. Според допитвания, провеждани от местните власти в България, такова е и желанието на гражданите", заяви той.
Засегнат бе и въпросът, че вече не се говори за Европейски структурни и инвестиционни фондове. Кохезията се свива до трите традиционни фонда - регионален, кохезионен и социален, а земеделският фонд, който понастоящем е част от общата рамка, се отделя.
Според позицията на НСОРБ целите на двете политики са различни и разделението противоречи на синергията и допълняемостта на фондовете и политиките. Този подход до голяма степен ограничава развитието на регионите около големите градове и пречи на изпълнението на интегрирани териториални и местни политики, вкл. връзките между градовете и селата.
Той подчерта, че това са потребносите на българските гражданите и трябва да се гарантират ресурси за решаването на тези проблеми. От изказването стана ясно още, че са налице ключови промени в новия бюджет за 2021-2027 г., в сравнение с настоящия програмен период. Отразени са предизвикателствата, пред които са изправени местните власти като развитие на иновациите и дигиталните технологии; справянето с миграцията и бежанските потоци; промяната на климата и социалното включване.
По отношение на въпроса дали има необходимост от нови програми, Даниел Панов, отговори, че не може да се изкаже еднозначна позиция. По негово мнение предложените нови програми и инструменти като Програмата за подкрепа на структурните реформи и тази за Европейската функция за стабилизиране на инвестициите, нямат място в бюджета на ЕС. Факт е, че за първата няма достатъчно исторически данни и опит за въвеждането й. Втората, чиято цел е да запази нивата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения, не е необходима, защото статистиките показват, че икономиките са в процес на съживяване.
В новия бюджет на Европейския съюз има фокус и върху съседните на България държави, по-специално страните от Западните Балкани и Югоизточна Европа. „Продължаваме да работим за сближването на местно ниво в нашия регион и доказателство за това е, че през 2021 година, първата от новия програмен период, нашата асоциация ще поеме председателството на Мрежата от асоциации на местните власти от Югоизточна Европа, НАЛАС”, съобщи председателят на УС на НСОРБ. Организацията включва около 9 000 местни власти, които представляват повече от 80 милиона граждани.
"Оценяваме ангажимента на българското председателство на Европейския Съюз в полза на силна политика на сближаване", това каза Карл-Хайнц Ламберц, председател на Европейския комитет по регионите в приветствието си към участниците в Конференцията.
"Чрез сътрудничеството между ЕС, националното правителство и местните и регионалните власти България е пример за това как политиката на сближаване може да подобри живота на гражданите, да осигури по-добра инфраструктура, да подобри образованието, да се бори с бедността, да подкрепи реформата на обществените услуги и да се справи с изменението на климата. Знаем, че това е нещо различно и е инвестиция в гражданите и бъдещето на Европа, поради което трябва да работим и да подобрим правилата, за да направим политиката на сближаване още по-ефективна", допълни Карл-Хайнц Ламберц.
Във връзка с предстоящите бюджетни преговори заместник министър-председателят на Република България Томислав Дончев заяви: "Българското председателство не се колебае да поставя въпросите на масата и да провокира дискусия за нашето общо бъдеще. Това важи и за дебата за бъдещето на политиката на сближаване - политика, която има за цел да отговори на нашите проблеми, което ни води към просперитет и общи ценности“, заключи Дончев.
