Ако се опитате да дадете нашия космически адрес, може да кажете, че живеете на планетата Земя, обикаляща около нашето Слънце, в покрайнините на разклонение на спиралните ръкави на Млечния път, във втората по големина галактика в нашата Местна група, на около 50 милиона светлинни години от купа Дева, който се намира в суперкупа Ланиакея.
Частицата Аматерасу – така учените от експеримента Telescope Array са нарекли частица от космически лъчи със свръхвисока енергия, „долетели“ до Земята през май 2021 г.
Отдавна си мислим, че извънземните са като нас, но има всички основания да смятаме, че вместо това са форма на необозрим изкуствен интелект, казва кралският астроном от Великобритания лорд Мартин Рийс.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г.
Нашата Вселена изобилства от сложни, развиващи се системи, дори отвъд областите на биологията. От растежа на звездите до пребиотичната химия, различни смеси от материали често могат да приемат много по-сложни форми.
Космическите струни са хипотетични топологични дефекти, често описвани като „пукнатини“ във Вселената, които теоретично са се образували по време на квантовия хаос непосредствено след Големия взрив.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Теоретичните физици имат много общо с юристите. И едните, и другите прекарват много време в търсене на вратички и несъответствия в правилата, които могат да бъдат използвани, пише SciencеAlert.
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
Белите дупки са теоретични космически области, които функционират обратно на черните дупки. Точно както нищо не може да избяга от черна дупка, нищо не може да влезе в бяла дупка.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
Отдавна си мислим, че извънземните са като нас, но има всички основания да смятаме, че вместо това са форма на необозрим изкуствен интелект, казва кралският астроном от Великобритания лорд Мартин Рийс.
Частицата Аматерасу – така учените от експеримента Telescope Array са нарекли частица от космически лъчи със свръхвисока енергия, „долетели“ до Земята през май 2021 г.
Нашата Вселена изобилства от сложни, развиващи се системи, дори отвъд областите на биологията. От растежа на звездите до пребиотичната химия, различни смеси от материали често могат да приемат много по-сложни форми.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Ако се опитате да дадете нашия космически адрес, може да кажете, че живеете на планетата Земя, обикаляща около нашето Слънце, в покрайнините на разклонение на спиралните ръкави на Млечния път, във втората по големина галактика в нашата Местна група, на около 50 милиона светлинни години от купа Дева, който се намира в суперкупа Ланиакея.
Белите дупки са теоретични космически области, които функционират обратно на черните дупки. Точно както нищо не може да избяга от черна дупка, нищо не може да влезе в бяла дупка.
Теоретичните физици имат много общо с юристите. И едните, и другите прекарват много време в търсене на вратички и несъответствия в правилата, които могат да бъдат използвани, пише SciencеAlert.
Космическите струни са хипотетични топологични дефекти, често описвани като „пукнатини“ във Вселената, които теоретично са се образували по време на квантовия хаос непосредствено след Големия взрив.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Животът е намерил дом на Земята от около 4 милиарда години. Това е значителна част от 13,77 милиарда години история на Вселената.
Ако се опитате да дадете нашия космически адрес, може да кажете, че живеете на планетата Земя, обикаляща около нашето Слънце, в покрайнините на разклонение на спиралните ръкави на Млечния път, във втората по големина галактика в нашата Местна група, на около 50 милиона светлинни години от купа Дева, който се намира в суперкупа Ланиакея.
Частицата Аматерасу – така учените от експеримента Telescope Array са нарекли частица от космически лъчи със свръхвисока енергия, „долетели“ до Земята през май 2021 г.
Отдавна си мислим, че извънземните са като нас, но има всички основания да смятаме, че вместо това са форма на необозрим изкуствен интелект, казва кралският астроном от Великобритания лорд Мартин Рийс.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г.
Нашата Вселена изобилства от сложни, развиващи се системи, дори отвъд областите на биологията. От растежа на звездите до пребиотичната химия, различни смеси от материали често могат да приемат много по-сложни форми.
Космическите струни са хипотетични топологични дефекти, често описвани като „пукнатини“ във Вселената, които теоретично са се образували по време на квантовия хаос непосредствено след Големия взрив.
Черните дупки са скандално известни с огромната си гравитация - те могат да поглъщат звезди, планети и дори други черни дупки.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Независимо дали хората го осъзнават или не, Земята е постоянно бомбардирана с частици и вълни от всякакъв вид от всички източници в Космоса.
Теоретичните физици имат много общо с юристите. И едните, и другите прекарват много време в търсене на вратички и несъответствия в правилата, които могат да бъдат използвани, пише SciencеAlert.
Тъмната енергия може да еволюира с времето и дори може да взаимодейства чрез все още неизвестна засега сила на природата с тъмната материя.
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
Белите дупки са теоретични космически области, които функционират обратно на черните дупки. Точно както нищо не може да избяга от черна дупка, нищо не може да влезе в бяла дупка.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Учените са успели да надникнат в ранната ера от съществуването на Вселената, когато тя е била на около един милиард години.
Учените, които се занимават с различни изследвания, днес, 29 юни, ще направят важни съобщения за своите две нови открития.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
