Учените са успели да надникнат в ранната ера от съществуването на Вселената, когато тя е била на около един милиард години. Те откриха, че там някога всичко се движело по-бавно, отколкото сега.
Това откритие потвърждава общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, според която събитията във Вселената са се случвали много по-бавно в миналото.
Като се има предвид необятността на Вселената, изучаването на ранната ера на нейното съществуване е като връщане назад във времето. Слабата светлина от най-старите галактики все още пътува през космоса, достигайки Земята, така че най-отдалечените ъгли на Вселената, видими за учените, всъщност са светлина от далечното минало.
Разглеждането на древната вселена, която се е образувала при голям взрив преди около 13,8 милиарда години, е невероятно трудна задача. Усъвършенстваните модерни телескопи, които позволяват наблюдения в различни дължини на светлинните вълни, имат своите ограничения.
Затова учените се обърнаха към феномена квазари, който може да служи като вид небесен хронометър.
Квазарът е хиперактивна свръхмасивна черна дупка в центъра на млада галактика и е толкова ярък, че блести около 100 пъти по-ярко от нашата галактика Млечен път. Тази яркост може да служи като вид космически часовник, който учените могат да използват, за да следят времето във Вселената.
Наблюдението на квазарите в продължение на дълъг период позволи на група астрономи да видят как Вселената се ускорява с остаряването си. Резултатите от изследването им бяха публикувани в списание Nature Astronomy.
„Поглеждайки назад към епохата, когато Вселената е била малко над един милиард години, виждаме, че тогава времето е текло пет пъти по-бавно“, каза Герайнт Луис, водещ автор на изследването (Герайнт Луис е професор по астрофизика в университета в Сидни и института по астрономия в Сидни).
„Ако бяхте там, в тази млада вселена, една секунда щеше да ви се стори една секунда, но от нашата позиция, тоест след повече от 12 милиарда години, тогава ранното време изглежда разтегнато“, обясни той. Още: Ще променят представата ни за Вселената: учени ще обявят две революционни открития
Разширяване на Вселената
Изследванията показват, че Вселената се разширява с нарастваща скорост и учените все още се опитват да разберат как.
Ако те успеят да разберат какво се е случило в ранните дни на Вселената, това ще им помогне да намерят отговори на най-големите мистерии за нейния произход, как се е развила и какво предстои за нея.
„Благодарение на Айнщайн знаем, че времето и пространството са неразривно свързани едно с друго и от началото на времето при сингулярността на Големия взрив Вселената се разширява“, каза Луис, цитиран от CNN.
„Разширяването на пространството означава, че когато наблюдаваме ранната вселена, събитията, случващи се в нея, ще ни изглеждат забавени в сравнение с това как тече времето сега. Доказахме, че времето наистина тече много по-бавно, отколкото през първия милиард години след Големия взрив", добави той.
Свръхнови и квазари
Съавторът на изследването д-р Брандън Брюър, старши преподавател по статистика и астростатистика в Университета на Окланд, анализира сиянието на 190 квазара, наблюдавано от учени в продължение на две десетилетия. Данните, получени по време на наблюдения при различни дължини на вълната на светлината, сякаш „тиктакаха“ като часовник.
Астрономите също наблюдават свръхнови - експлозии на масивни звезди - защото това е друг вид космически часовник, който им позволява да проследяват бавното движение на Вселената до около половината от сегашната й възраст. Още: Астрономите разкриха доказателства за "фоновото бучене" на Вселената
Въпреки че свръхновите са много ярки, те стават много по-трудни за наблюдение на по-големи разстояния от Земята, което означава, че астрономите се нуждаят от друг източник, който може да се види още по-дълбоко в ранната Вселена.
„Докато свръхновите изглеждат като единичен изблик на светлина, което ги прави по-лесни за изучаване, квазарите са много по-сложни и изглеждат като фойерверки, които никога не спират“, обясни Луис за ранната вселена.
Автор: Ашли Стрикланд
Превод: Ганчо Каменарски
