Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г. Наречен Атлас на галактиките Сиена (SGA), той съдържа разстоянието, местоположението и химичния профил на 380 000 галактики в половината от нощното небе.
„Предишните подборки на галактики имаха неправилни положения, размери и форми на галактиките и също така съдържаха записи, които не бяха галактики, а звезди или артефакти“, обяснява Арджън Дей, астроном от NOIRLab. „SGA е изчистил всичко това за голяма част от небето. Той също така осигурява най-добрите измервания на яркостта за галактики, нещо, което не сме имали преди при извадки с този размер.“
ОЩЕ: Пукнатини във Вселената останали след Големия взрив
NOIRLab е Националната оптично-инфрачервена астрономическа изследователска лаборатория на Националната научна фондация на САЩ, която координира проекта. SGA е кръстен на Сиена колидж в Луденвил, Ню Йорк.
По думите на астрономите, тази карта на небето помага за предоставянето на цялостна картина на Космоса и ще бъде полезна за по-нататъшни изследвания, включително изследвания на образуването на галактики и структурата на Вселената. Изчерпателните изследвания на цялото небе могат да помогнат на учените да открият широки модели в популация от обекти, да поставят нови открития като преходни събития в контекста на заобикалящата ги среда и да идентифицират най-добрите кандидати за наблюдения.
Оптична мозайка от 42 галактики от SGA-2020, сортирани по увеличаване на ъгловия диаметър от горния ляв към долния десен ъгъл. Мозайката илюстрира огромната гама от типове, размери, цветове, профили на повърхностна яркост, вътрешна структура и местоположения на галактиките в SGA. Изображение: CTIO/NOIRLab/DOE/NSF/AURA/J. Moustakas
Данните за SGA идват от камерата за тъмна енергия (DECam) на 4-метровия телескоп Виктор М. Бланко в обсерваторията Серо Тололо в Чили; камерата Mosaic3 на 4-метровия телескоп Никълъс У. Майол в Националната обсерватория Кит Пийк в Аризона; и Изследване на небето Пекин-Аризона (BASS) с камерата 90Prime на 2,3-метровия телескоп Бок, който се управлява от обсерваторията Стюард в Националната обсерватория Кит Пийк. Използвани са и допълнителни данни от изследване на спътника Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) на НАСА.
Астрономите от NOIRLab обясняват, че всички тези изследвания са заснели изображения в оптични и инфрачервени дължини на вълните, за да начертаят обща площ от 20 000 квадратни градуса – почти половината от нощното небе – което го прави сред най-големите галактически изследвания. С цялата тази информация, събрана на едно място, SGA предлага точни данни за местоположенията, формите и размерите на стотици хиляди относително близки големи галактики. Също така са актуализирани стари данни с безпрецедентна точност. Това е и първото цялостно изследване, което предоставя данни за светлинните профили на галактиките.
ОЩЕ: Нашата Галактика се оказа извънредно бедна
„Близките големи галактики са важни, защото можем да ги изучаваме по-подробно от всички други галактики във Вселената; те са нашите космически съседи“, казва Джон Мустакас, професор по физика в Сиена колидж и ръководител на проекта SGA. „Те са не само поразително красиви, но и държат ключа към разбирането как се формират и развиват галактиките, включително нашият собствен Млечен път.“
SGA е достъпна не само за професионални астрономи, но и за обществено разглеждане и използване.
„SGA ще бъде водещият дигитален атлас за големи галактики“, казва Дей. Въпреки това той посочва, че SGA не е само за академични изследователи, той е свободно достъпен за гледане онлайн за всеки, който желае да опознае по-добре нашето кътче от Вселената.
Можете да разгледате базата данни на SGA ТУК.
