Космическите струни са хипотетични топологични дефекти, често описвани като „пукнатини“ във Вселената, които теоретично са се образували по време на квантовия хаос непосредствено след Големия взрив.
Въпреки че за първи път теорията, че тези пукнатини съществуват, е изложена през 70-те години на миналия век, космическите струни все още не са наблюдавани, пише Popular Mechanics.
Ново изследване на Индийския институт по астрофизика описва няколко възможни кандидата за космически струни в поле от Вселената, известно като CSc-1.
Големият взрив – това космическо събитие, което е създало всичко – е било катаклизъм, който нашият човешки мозък трудно може да проумее. В една стотна от секундата след събитието ранната Вселена е претърпяла фазова промяна в своето квантово поле, подобно на това как водата образува мехурчета при кипене.
Именно в този кипящ хаос някои учени смятат, че във Вселената са се образували пукнатини – хипотетични топологични дефекти, наречени космически струни (CS).
ОЩЕ: Голям взрив? Вселената може изобщо да не имала начало
Теорията за съществуването на тези космически струни е представена за първи път през 70-те години на миналия век. Но космическите струни убягват на учените от десетилетия. Изследователите се надявали, че доказателства ще се появят в космическия микровълнов фон (CMB) – остатъчната радиация от Големия взрив – но нямали този късмет. Хипотезата за космическите струни беше възродена в началото на XXI век в контекста на теорията на струните, тъй като поддръжниците ѝ вярваха, че тези струни могат да осигурят наблюдателни сигнатури на все още необоснованата до момента CS теория.
Ето защо беше голяма новина, когато миналия месец учени от Индийския институт по астрофизика обявиха наличието на няколко завладяващи кандидати за космически струни, един от които е космическо поле, известно като CSc-1. Резултатите от изследването са приети за публикуване в Bulletin de la Société Royale des Sciences de Liège, а самата статия в момента е достъпна на сървъра за препринт arXiv.
Изследването се фокусира върху най-ярките обекти в тази област, в случая галактическа двойка, известна като SDSSJ110429.61+233150.3. Учените твърдят, че тази двойка всъщност е само една галактика, която изглежда като две поради гравитационно линзиране. Гравитационното линзиране – когато гравитационните полета изкривяват светлината около обектите в Космоса – може да е резултат от масивни галактически купове между Земята и друга наблюдавана част от Космоса.
„Значителната корелация между спектрите на двата компонента показва възможната GL (гравитационна леща) природа на двойката. Нашите симулации на данни от наблюдения в полето CSc-1 показват, че голям брой двойки може да бъдат обяснени със сложната геометрия на CS (космическа струна) – се казва в документа. – Симулациите на двойката галактики SDSSJ110429 показаха, че наблюдаваният ъгъл между компонентите на двойката може да се обясни, ако CS е силно наклонена и вероятно огъната в равнината на изображението.“
ОЩЕ: Айнщайн може да греши. Физици допускат, че времето може да не съществува
Въпреки че тази гравитационна леща може да се обясни със силно наклонена или извита космическа струна, изследователският екип е предпазлив относно откритието си, като се има предвид, че никога не са откривани доказателства за такъв дефект от ранната Вселена. Учените признават, че липсата на маса пред тези „сдвоени“ галактики може просто да означава, че всъщност галактиките са две, и също така потвърждават, че светлинните спектри на двете са идентични, което е силно доказателство, че те всъщност са дубликати.
Екипът учени се надява на по-задълбочено търсене на CSc-1 с телескоп от 4-метров клас, като оптичния телескоп Devasthal в Наинитал, Индия.
