Бъдни вечер е един от най-светлите християнски празници. Наричат го още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич. Това каза Аделина Стефанова, уредник в Благоевградската църква. Тя уточни, че според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария.
"Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. Цялото семейство се събира днес. На празничната трапеза има постни ястия (седем или девет), вярва се, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Масата не се събира цялата нощ, а традицията за питата с паричка се спазва задължително. Вярва се, че във който се падне парата, с него ще е късметът през цялата година.
По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав", каза още Стефанова. Тя добави, че на този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни, допълни още тя за Агенция "Фокус".
До 4-ти век няма практика в обредната практика, няма празник посветен на Рождество, а се отбелязва само кръщението, разпятието и възкресението. Хората обаче не се отказват от този светъл празник и църквата го включва в своята обредност. Особено пищно и продължително се утвърждава той в западното православие.
"Солта, виното и хлябът са трите неща, чрез които ние може да се докоснем до божественото", разказа Веска Спасова, етнолог към Регионален исторически музей – Кюстендил.
Хубаво е на масата наред с постните ястия да сложим сол. Старите хора казват, че в дом където няма сол, могат да влязат болестите, негативното и лошото", каза Веска Спасова. По думите ѝ задължително на трапезата трябва да сложим мед, наред с постните ястия, за да е сладък животът през новата година.
"В по-старо време се запалва свещ, и с питката и с вино се отваря вратата и се кани младият Бог да дойде на трапезата. В района на Кюстендил Бъдни вечер се нарича още Божич – млад Бог", каза още Веска Спасова за агенция Фокус.
Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив допълни, че характерно за Бъдни вечер е и прекадяването, което е свързано със старо вярване много преди християнството.
"Самият стопанин на дома изпълнява ролята на свещенослужител, както в древността са били жреците. Той прекадява трапезата, целия дом, животните, стопанските постройки и всичко останало. Едва тогава се преминава към разчупване на питата. Първо се оставя едно парче на Богородица, парче за дома, а оттам нататък всички парчета се разчупват и раздават според членовете на семейството и големината им", обясни Георгиева.
Уредникът добави, че важна част от обредността на Бъдни вечер е гадателството.
"Всички тези празници имат гадателски характер за следващата година. Когато всеки се нахрани на Бъдни вечер, той трябва да си счупи орех. По това дали е пълен ще разбере дали ще му е хубава и пълна идната година", добави Грозделина Георгиева.
Кулинарните традиции в България се предават от поколение на поколение и все още се спазват от българските домакини, разказа Ирина Бончева, главен готвач в един от ресторантите в Сливен. Според нея заради честите пътувания извън граница много млади жени се опитват да разнообразят менюто на семейството по време на празниците, но традициите задължително се спазват.
Според специалиста 25 декември – Рождество Христово, е истински кулинарен празник. Тогава домакините могат да използват максимално въображението си при подготвянето на празничната вечеря, но задължително на трапезата трябва да има баница със сирене.
"Приготвянето на храната е изкуство и затова трябва да се подготвя с много любов", каза още Ирина Бончева.
Коледа фиксира началото на новата слънчева година и затова изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, както и с различни магични обреди и действия, които имат продуциращ и предпазващ характер. Това каза за Радио ‘‘Фокус’’- Пирин Румяна Хаджийска, етнограф в Регионален исторически музей - Благоевград. Бъдни вечер е тази част от празниците, която носи най-богата обредност.
"Много е важно цялото семейство да седне рано на масата, за да узреят рано житата. Традиционно софрата е ниска и преди да се сложат ястията, се слага слама, а отгоре се застила традиционната покривка – месал, на която се реди трапезата. Никой не трябва да става от масата, за да не стават квачките от яйцата си. Само на стопанина на къщата е позволено да става, но трябва да ходи приведен, за да натежат житата от плод", каза Ханджиева.
