Президентът на Сърбия Борис Тадич подаде оставка девет месеца преди изтичането на мандата му. Оставката не означава оттегляне от политиката. Тадич планира да се кандидатира на предстоящите предсрочни избори, които ще се състоят на 6 май. И въпреки натрупаните претенции към него, Борис Тадич не се съмнява в своята победа.
При обявяването на своята оставка и намеренията си да се кандидатира за трети мандат сръбският президент за пореден път подчерта, че неговата програма цели „европейска интеграция и запазване на целостта на страната”. Но именно по тези два въпроса към Тадич има най-много критики.
За никого не е тайна, че ЕС ще приеме Сърбия в своите обятия, само ако тя официално се откаже от Косово. Но сърбите няма да простят подобна стъпка на своя президент. На 24 февруари представители на Сърбия и на албанските власти в Косово сключиха особен договор за косовския статут. В документа се посочва, че Белград не признава независимостта на Косово. В същото време Косово ще може да участва в регионални организации на Балканите. Освен това сръбската и косовската полиция ще охраняват съвместно границата. Де факто това означава, че Сърбия направи още една стъпка към признаването на Косово заради толкова желаното членство в ЕС.
Още в края на миналата година Тадич отчаяно се опитваше да убеди сърбите, че основният проблем на страната не е Косово, а икономиката. А този проблем може да бъде решен само чрез членство в ЕС.
„Най-големият проблем на страната е икономиката, а не Косово. Без силна икономика няма да решим косовския въпрос”, каза Тадич, като добави, че страната просто не може да бъде успешна без членство в ЕС, а това означава, че именно присъединяването към европейския блок остава основното стратегическо направление.
„Днес нито една страна не може да функционира самостоятелно и следователно всяко политическо решение трябва да се взима, имайки предвид, че всичко по света е свързано. Фактът, че ЕС в момента има икономически проблеми не означава, че Сърбия има бъдеще извън европейския блок. От друга страна, ние не се отказваме от сътрудничество с други страни”, настоя президентът на Сърбия.
Но изглежда, че дългото чакане е охладило отношението на сърбите към ЕС. Според проучване на общественото мнение, проведено през миналия декември, над 23% от гражданите на Сърбия разбират, че за членството в ЕС ще трябва да платят с признаването на независимостта на Косово. 59% от сърбите смятат, че при подобно развитие на нещата ЕС съвсем не им трябва. Ако днес се проведе референдум за членството на Сърбия в ЕС, то 52% от сръбските граждани категорично биха казали „не”.
Но Тадич не се предава и продължава да следва своята линия – Сърбия се нуждае от ЕС, без него страната няма бъдеще.
Анализатори смятат, че Тадич подаде оставка, за да гарантира победата на парламентарните избори, които също ще се проведат на 6 май, на своята Демократическа партия. В момента тя няма много добри перспективи. Но ако избирателите ще гласуват за Тадич, те може автоматично да отбележат в бюлетината и неговата партия.
Освен Тадич за президентския пост ще се кандидатират и вътрешният министър Ивица Дачич, който е начело на Социалистическата партия на Сърбия, лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич, председателят на Либерално-демократическата партия Чедомир Йованович и бившият премиер на Югославия Милан Панич.
Но основен съперник на действащия президент е лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич. На последните президентски избори Тадич победи Николич на втори тур, при това с разлика от едва 4%.
Сега партията на Томислав Николич значително изпреварва тази на Борис Тадич. Висока е и вероятността третият опит на Николич да заеме президентския пост да се окаже успешен.
За разлика от Борис Тадич лидерът на Сръбската прогресивна партия не смята, че без ЕС Сърбия ще загине. Според него ЕС не е лош вариант, но само при условие, че Сърбия не е принудена да се откаже от Косово. А и към Русия съперникът на Тадич е много по-благосклонен.
Предстоящите президентски избори в Сърбия няма да бъдат по-малко горещи и непредсказуеми от изборите през 2004 и 2008 година. Но основният въпрос дори не е в това кой ще победи на тези избори, а ще се промени ли политиката на Сърбия по отношение на Косово и ЕС в случай, че властта се смени.
Правда
