След като доведе Сърбия до прага на ЕС, президентът Борис Тадич се стреми към трети и последен мандат с цел да въведе изолираната в миналото страна в клуба на 27-те, отбелязва Франс прес, цитирана от БГНЕС.
Психолог по образование, 54-годишният лидер, който през 2004 г. стана първият некомунистически президент на Сърбия след Втората световна война, е известен със силните си проевропейски позиции, дори когато те не бяха популярни в страната заради подкрепата на Брюксел на независимостта на откъсналото се от сръбската територия Косово. Тадич непрекъснато призоваваше Сърбия да не обръща гръб на ЕС и балансирайки между компромисите с международната общност и избирателите си, успя да осигури статут на кандидат член за ЕС на страната си през март.
Тадич, който е баща на две деца и е известен с умереното си говорене и умението си да привлича медиите на своя страна, понякога е наричан подигравателно "манекен", тъй като е облечен подходящо за всеки повод. Бившият италиански премиер Силвио Берлускони наричаше посивелия Тадич "президента Клуни" заради симпатиите му към филмовата звезда Джордж Клуни.
12 години след свалянето на покойния сръбски диктатор Слободан Милошевич Тадич работи усилено да промени негативния образ, който обременяваше Сърбия след войните през 90-те години на миналия век в бивша Югославия. Той обича да се появява в родината си и в чужбина в компанията на успели сърби като тенесист номер едно в света Новак Джокович. Критиците му казват, че той опитва да имитира спокойния стил на американския президент Барак Обама, но на моменти поведението му изглежда отрепетирано и лишено от емоции.
Студент-активист и известен играч на водна топка в младежките си години, Тадич пое ръководството на лявоцентристката Демократическа партия, след като един от нейните основатели, сръбският премиер-реформатор Зоран Джинджич, беше убит през 2003 г. По време на предизборната си кампания Тадич предупреди избирателите "за предстоящите тежки времена", тъй като страната е изправена пред рекордна безработица от 24% и хората трудно свързват двата края със средна месечна заплата от около 350 евро (460 долара).
Той обеща да се съсредоточи върху съживяването на икономиката, основаващо се на земеделието, ориентирана към износа индустрия и чуждестранни инвестиции, както и да засили борбата с корупцията и организираната престъпност. Но много от бившите поддръжници на Тадич го обвиняват, че не е успял да наложи по-радикални политически и икономически реформи и си е затворил очите пред ширещата се корупция и сенчестата понякога приватизация на промишлени предприятия.
Либералите и правозащитниците го обвиняват, че флиртува с национализма и заклеймяват подкрепата му за твърдолинейния лидер на босненските сърби Милорад Додик. Неговите опоненти го определят като гладен за власт опортюнист, който опитва да контролира всички политически и икономически въпроси в Сърбия.
Тадич спечели подкрепата на Запада с решението си да сътрудничи по проблема с Косово и с предаването на Трибунала в Хага на последните укриващи се военнопрестъпници, лидерите на босненските сърби по време на войната Радован Караджич и Ратко Младич. По инициатива на Тадич сръбският парламент прие историческа декларация, осъждаща клането в Сребреница на около 8000 мюсюлмани от подкрепяните от Белград войски на босненските сърби през 1995 г. и предлагаща извинение на жертвите и на техните семейства. Той се извини лично при пристигането си през 2005 г. на церемония в памет на жертвите на клането, най-кървавия епизод във войната в Босна от 1992 до 1995 г.
Редактор: Десислава Ушатова
