Култът към светите братя Кирил и Методий, никога не е изчезвал, както смятаха някои. Това каза в интервю за Агенция „Фокус”историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, във връзка с отбелязването на 24 -Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Проф. Димитров обясни, че погрешно се е смятало, че култът към светите братя е изчезнал през османското робство и се е възродил в средата на XIX век в Пловдив от Найден Геров.
По думите на историкът, това не е така, защото според сведения на арменски пътешественик, празникът се е отбелязвал в Шумен през 1813 година. „За щастие излезе едно писание на арменски пътешественик от началото на XIX век - 1813 година, което казва, че той е присъствал на тържество на местните българи в Шумен, които чествали Кирил и Методий, създатели на тяхната азбука. Това значи, че в Шумен през 1813 година празникът се е чествал, при това не за първи път. Имало е и други чествания”, каза директорът на НИМ. Според него, в Шумен никога, като център на българската държавност, култът към двамата братя не е преставал и се е поддържал непрекъснато.
„Празникът, според мен не е преставал да се чества на изолирани български места и за това има една непрекъсната традиция. Веднъж в Шумен, втори път в Македония и то в крайната югозападна област, в района на албанския град Берат, Кирил и Методий се рисуват върху икони”, поясни още той. Проф. Димитров припомни, че през средните векове двамата братя са канонизирани за светци. „Най-старото изображение на светите братя се намира в църква в Македония. Изображението датира от 1092 година, което значи, че е създадено съвсем малко след смъртта на братята. Там двамата братя са изобразени с надпис на гръцки език, на който пише „Св. св. Кирил и Методий. На българите учители”. След това има много изображения”, разказа още историкът.