Освен посолствата, ще се обединяват ли и разузнаванията на Белград и Скопие, това коментира историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод публикацията в Канал 5, предаде Фокус.
"Известно е нещо, за което не се говори гръмогласно – че посолствата обикновено са и резидентури на съответните секретни служби – на Външното разузнаване, на контраразузнаването, на военното разузнаване, на съответната държава. Това е публична тайна, макар че всеки си мълчи, и по въпроса не е прието да се говори. Питам се, не означава ли това, че трябва да се обединят не само външните министерства на участващите в тази галимация държави, а и техните разузнавания, контраразузнавания, военни разузнавания и т.н.? От само себе си се разбира, че това не е възможно, тъй като тогава не става дума за две държави, а за една държава", коментира проф. Божидар Димитров.
"Затова се разглеждат исканията за общи посолства между държавите от бивша Югославия като един опит да се възкреси Югославия. Нищо лошо, стига народите на тези страни да са съгласни, а не - само правителствата им. Но от друга страна се питам – тогава защо ги ручаха жабетата и във взаимно изтребителни войни избиха няколкостотин хиляди души и в Босна, и в Хърватска, и в Косово, а дори и в малка Словения", коментира Божидар Димитров.
По думите му общи посолства, само заради спестяване на пари, е смешно като аргумент. "Публична тайна е, че чрез посолствата, държавите осъществяват външната си политика. Как така, не случайно в самата Македония се намериха хора, които казаха: „По-добре да създадем и общо Външно министерство”, тъй като не може в едно посолство да се получават две различни инструкции, по отношение на външната политика. Ако става дума, че просто в една сграда ще има двама посланици и съответно необходимите служители – това означава, че на практика пак ще има две посолства, и икономиите са само от наема на сградата", каза още проф. Божидар Димитров.
