Искането на журналиста от Канал 5 да бъдат върнати „македонски” ценности, уж ограбени от българската войска през 1916 година, е изключително по своята наглост. Това каза историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, предаде Фокус.
Още: Младежите от "Дьо Моле България" почетоха паметта на Апостола Васил Левски (СНИМКИ)
Още: Нова парламентарна комисия ще мисли законодателство за пътната безопасност
По думите му в целия материал историята е представена в невярна светлина. „Истината е, че не от родолюбие, а понякога с комерсиална цел са разграбвани богатствата на Българската епархия в Охрид в междуцарствието, настъпило за няколко дни между оттеглянето на сръбската войска и пристигането на българските войски. С оглед на запазването на тези ценности (тъй като фронтовата линия през 1916 година е минала по границата, а тя е само на няколко километра от Охрид и от двете страни на Охридското езеро), в резултат на едно писмо на тогавашния директор на Националния музей, тогава наречен Народен, е била сформирана военна част на български разузнавачи, в която са взели участие около 200 души войници и учени. Тази военна част започнала да издирва български съкровища в църкви и манастири, които са се намирали покрай фронтовата линия”, обясни Божидар Димитров.
„Археологът и министър-председател Богдан Филов правилно е предположил, че с развоя на бойните действия едни територии могат да минават от ръка на ръка, да бъдат опустошавани от бойните действия, а ценностите - разграбвани. Затова е започнало събирането на тези ценности по цялата фронтова линия от Орфанския залив до Елбасан, тоест граничната и в същото време - фронтовата линия, заета от Българската армия. През 1916 - 1917 година, тези ценности са били събрани и препратени в Народния музей, намиращ се тогава в джамия в центъра на София, в която сега се помещава Археологическият музей. Съгласно член 126 на Ньойския договор, тези неща трябвало да бъдат предадени на Сърбо-хърватско-словенското и Гръцкото кралство, те са били засекретени във фонд. Член 126 на Ньойския договор е репарационен, тоест - има срок на действие - до 1923 година. Ако не са доволни от изпълнението му, засегнатите страни са имали право в двугодишен срок да поискат арбитражна комисия. И ако не направят това, ценностите се смятат за законна държавна собственост на държавата, която ги е придобила по време на войната. Тъй като Гърция и Сърбо-хърватското-словенското кралство не са поискали арбитраж, от 1925 година и до наши дни тези ценности са собственост на българската държава”, каза Божидар Димитров.
