В сравнително кратката история на човешката цивилизация, винаги сме се крепяли на три основни модела, които са поддържали равнището на човечност съвсем близо до нормалното. Тези три модела са: закони, морал и образование. И трите, толкова еднакви едно с друго, че да хванеш първото и да удариш това до него, до такава степен, след хиляди години еволюция, са впити в главите ни, че вече ни е трудно да ги разграничаваме едно от друго.
Още: Колко населени места у нас са кръстени на Васил Левски
Още: Какво трябва да знаем за семейството на Васил Левски
Законите ни са правени спрямо един морал, който се счита за окей още от Платоново време, образованието се движи от същите закони, но в крайна сметка се оказва, че в самото образование няма дори една малка доза морал. Истинският морал, онзи човешкият, за който сме чели в приказките още като малки, отдавна бе заменен с жаждата за още и още, понеже, както казват моите любими гурута на позитив тинкинга, във Вселената има място и достатъчно ресурс за всичко и всеки.
Да, мили хора, ама за съжаление в момента страдаме от липсата на един много сериозен ресурс. Наричаме го ценните кадри. В ерата, в която Всевишният реши да ни хвърли (да, не ние сме си избрали телата, а сме хвърлени в този затвор, поставящ ни в рамки) ние сме под едно константно напрежение с какво как ще успеем (а изобщо дали) да се справим. Като малки майките ни ни раждат, белят ни ябълките и ни мажат филиите докато не станем на заветните 7, а след това, не стига, че душите ни се мъчат в тези телесни затвори, ни хвърлят в още един, от който се оплакваме 12 години.
Цялата статия можете да прочетете на Sofialive.bg.
Още: Какво се прави по традиция на Месопустна Задушница?
