Когато говорим за семейството на Васил Левски, обикновено си представяме майка му - Гина Кунчева, чийто образ е увековечен с паметник в родната къща на Апостола в Карлово, дело на скулптора проф. Иван Мандов.
Но какво знаем за другите членове на семейството на Апостола?
1. Иван Кунчев
Още: Върху коя банкнота е стоял ликът на Васил Левски?
Съвременниците описват Иван Кунчев като “среден на ръст, със сини очи, рус, много справедлив, състрадателен и отзивчив към човешките страдания”. Облича се по “френски” - с панталон, сако, кюрк. Говорят за него, че е много уважаван от съгражданите си заради своята честност и справедливост.
Иван Кунчев е седмото дете на Кунчо и Виша. Роден е около 1808 г. в село Кочмаларе (днес Отец Паисиево). Някъде около 1812 г. Кунчо (дядото на Васил Левски) убива Сабри Бей и бяга във Войнягово. Заедно с него са и по-малките му деца. По-късно се установява в Карлово. Иван Кунчев е буден и просветен среден занаятчия, който се занимава с бояджийство. Произвежда ръчен гайтан на вулия. В дюкяна има няколко работници. Записан е в еснафа на вапцарите. Постепенно занаятът му запада заради злополучно поръчителство и некоректност от страна на негов съдружник.
Иван Кунчев се разболява, след като двамата синове на полубрат му Въльо продават на Узунджовския панаир 30 топа чужд вапцан шаяк, защото собственикът му още не си го е взел. Честният занаятчия Иван не успява да преживее това. Получава удар и започва да ослепява. По-късно синовете продават дюкяна на Иван Кунчев, а след смъртта му, която вероятно е през 1851 г., разделят и къщата, изцяло купена и построена със средствата на Иван Кунчев.
2. Гина Кунчева
Повече информация има за майката на Апостола - Гина Кунчева. Ето каква разказва за нея Бочо Загорски, син на най-голямата дъщеря на Яна (сестра на Васил Левски). “Веднъж като млада булка Гина Кунчева чакала пред фурната да се изпече хлябът. Улицата била пуста. Покрай нея минал млад турчин. Тя била снажна и хубава. Той посегнал и докоснал бузата й. Вместо да побегне, смелата българка свила дясната си ръка в юмрук и ударила нахалника в лицето. Там, пред нея, той изплюл два избити зъба и побягнал засрамено. Не посмял да се оплаче в конака, защото се страхувал от подигравките, че една жена му е дала такъв урок”.
В края на юни 1869 г. властите попадат по следите на Васил Левски и претърсват семейната къща. Откриват майка му в дома на Иван Фурнаджиев, съпруг на най-малката й сестра Мария. Там турците се опитват да научат нещо от Гина за сина й, но тя мълчи. За да проговори, я връзват за кофата и я пускат в кладенеца на Фурнаджиев. Едно от заптиетата вади ятаган и го опира на въжето, готов да го пререже. Гина остава твърда и нищо не издава.
Преди да тръгне за Къкрина, Васил Левски отсяда в Сопот. Майка му решава на всяка цена да го види. За да не буди съмнение пред властите, взема внучката си София. Когато се разделя със сина си, изведнъж от очите й потичат сълзи. Синът й я пита защо плаче, а тя отговаря “От радост, синко!”. Това е последната среща на Гина Кунчева със сина й.
Когато научава за залавянето на сина си, Гина слага цвете в кърпата си, бере цветя от градината и тръгва към дома на дъщеря си Яна. Там прегръща внучетата си и казва “Елате, деца, да ви накича. Днес е голям празник…”
Когато научава за смъртта на сина си, Гина казва “Никакво жито няма да варя за помен. Жито се раздава за мъртвите, а моят Васил ще живее вечно!”
Гина Кунчева умира на 10 януари 1878 г. Съществуват спекулации, че се е самоубила, удавяйки се в кладенец, но това не е доказано и е малко вероятно, предвид силния й характер. Предполага се, че умира от проблеми със сърцето, а на смъртния си одър споменава дъщерите на Яна, които 3 месеца по-рано бягат от Карлово заради турските зверства в Търново. Гина умира с думите “Децата, децата…”
3. Братя и сестри
Още: Как Васил Левски създава комитетите на българската съпротива
Гина е само на 14 години, когато се омъжва, а Иван е на 26.
Семейството на Гина и Иван има 6 деца, от които първото дете Кунчо умира съвсем малко. Ето и останалите:
- Яна (1833 - 1913)
- Васил (1837 - 1873)
- Христо (1840 - 1870)
- Петър (1844 - 1881)
- Мария (1847 - 1851).
Мария заболява от едра шарка и умира още като дете, малко след смъртта на бащата Иван.
Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов и като панталонджия в Пловдив. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване. След разпускането на легията отново тръгва за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил. Умира от туберкулоза през 1870 г. в Букурещ.
Петър е буен младеж, готов да жертва живота си за свободата на поробения народ. Става доброволец в четата на Христо Ботев. След разгрома на Ботевата чета е заловен, но успява да избяга по пътя към конака в София. Постъпва в българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекува се в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881 г.
Още: Какво казва Васил Левски пред съда?
Яна е единствената, която оставя потомство. От нейния дом братът Васил поема за Белград. Яна е една от най-преданите съмишленички на тайния комитет в града. През 1850 г. Яна се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен човек. Имат девет деца. Техният род дава 55 наследници на Васил Левски, от които днес 22 са живи. Днес наследниците на Апостола живеят в Карлово, София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, а някои и в чужбина.
