В последния работен ден преди великденската ваканция депутатите приеха на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с които отпада задължението дружествата да внасят в ДАНС вътрешните си правила срещу прането на пари.
Законът изисква до 12 май стотици хиляди фирми, институции, организации, свободни професии да внесат в ДАНС свои вътрешни правила за контрол и предотвратяване на прането на пари. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова призна, че това изискване е затруднило много фирмите и в него няма никакъв смисъл.
В закона за мерките срещу прането на пари беше направена промяна и за yпpaжнявaщите aдвoĸaтcĸa пpoфecия. От тях няма да се изисква да дoĸлaдвaт инфopмaция, пoлyчeнa пpeди, пo вpeмe нa или cлeд cъдeбнo пpoизвoдcтвo, или в пpoцeca нa oпpeдeлянe нa пpaвнoтo пoлoжeниe нa ĸлиeнт, освен когато той тъpcи юpидичecĸи cъвeт, зa да пере пари или финaнcиpa тepopизъм. Тази промяна бе обещана от ГЕРБ след протеста на адвокатите по-рано тази година
Този ангажимент на адвокатите бе въведен с влезли в сила в началото на годината промени, но предизвика недоволството на гилдията и дори се стигна до протести. Причината – според адвокатите, те се превръщат в доносници и нарушават адвокатската тайна между тях и клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.
Така се стигна до създаването на работна група, в чийто състав влязоха депутати от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и представители на ДАНС и Висшия адвокатски съвет, а прецизираните текстове бяха внесени от ГЕРБ. Адвокатите протестираха и редица пъти пред Висшия адвокатски съвет.
В средата на февруари пък пред ДАНС вече се извиха огромни опашки заради друга разпоредба на същия закон - голяма част от фирмите, общините, неправителственият сектор и свободните професии трябваше да представят планове за обучение на служителите си (дори да нямат персонал) как да разпознават и да докладват за мръсни пари.
Три дни преди крайния срок ДАНС разпространи примерен план за обучение и хиляди "задължени лица" го преписаха, за да се отчетат. Заради "големия интерес" обаче сайтът на агенцията се срина, много фирми, счетоводни офиси, адвокатски кантори и т.н. не успяха да изпратят електронно плановете си и се наложи да ги предават "на гише".
С новите разпоредби отпада задължението дружествата да внасят в спецлужбите вътрешните си правила срещу прането на пари. Те ще имат обаче на разположение половин година, след като ДАНС публикува рисковете на страницата си, да ги идентифицират и да ги включат в своите фирмени правилници.
Декларация за действителни собственици на фирми пък ще подават само онези, които не са вписани в регистър Булстат или в Търговския регистър. „Всяка една фирма трябва да идентифицира своя действителен собственик“, обясни по време на дебатите председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
От своя страна ръководителят на комисията по вътрешна сигурност Пламен Нунев обясни, че другата основна цел на законопроекта е намаляването на административната тежест на дружествата.
