Сегашният механизъм на разпределение на държавни субсидии за политическите партии се запазва. Парламентът обаче счита, че размерът на субсидиите трябва да бъде намален при приемането на държавния бюджет за 2014 година.
В член 26 на Закона за политическите партии се урегулира отпускането на субсидии за партиите. Ето какво гласи той: „Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори”, пише Агенция "Фокус".
Трябва да се запази сегашното положение субсидия да получават всички партии, преминали 1% бариера, но ще направим всичко възможно тя да бъде сериозна намалена - по този начин отговаряме на очакванията на гражданското общество и на протестиращите. Това заяви в пленарна зала зам.-председателят на Народното събрание и депутат от Коалиция за България Мая Манолова по време на дебатите. Неправилно са ни разбрали, че искаме да лишим извънпарламентарните партии от субсидия, добави тя, предаде БГНЕС.
Разглеждането на тези промени го правим под натиска на обществото и най-вече в частта - намаляване на субсидиите за политическите партии, заяви депутатът от КБ Георги Кадиев, който бе дал предложение за това в текста на закона за второ четене. Разгледал съм законодателството в 30 страни и изводът ми е, че няма единна практика, констатира той. Предложението, което съм направил е близко до практиката в Германия и Унгария. Според него не трябва да се отменят партийните субсидии на партиите, спечелили между 1% и 4%.
В другите страни реално няма случай партии да не получават субсидии, а там, където няма подпомагане, има нисък праг за влизане в парламента, обясни той още вчера по време на заседанието на правната комисия. Има разнородна практика, но ние сме в златната среда с това законодателство. Сега у нас се плаща 12 лева на глас, но тези пари се получават не само от влезлите в НС политически субекти, но и от тези, които са останали извън парламента, посочи Кадиев. В един момент това ще се окаже един доста добър бизнес, особено за Интернет партиите извън НС, смята той. Кадиев предлага въвеждане на специален механизъм - 6 лева за получен действителен глас за партия или коалиция и 45 000 лв. на година за спечелен мандат на партия или коалиция.
С неговия модел на субсидиране в бюджета за тази цел се спестяват 8 млн. лева или около 22% намаление на партийната субсидия. Субсидията на парламентарно представените партии се намалява със 17%, а на извънпарламентарните с 50%. Кадиев обясни различните нива на орязването на субсидиите с обстоятелството, че парламентарните партии имат по-големи разходи от извънпарламентарните. Той настоява също и да се намали субсидията на партия, която бойкотира Народното събрание и депутатите й не идват на работа.
Делът на малките партии в тези субсидии става прекалено малък в предложението на Георги Кадиев, такава формула ние не приемаме, заяви депутатът от ДПС и зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Трябва да приемем положение, при което парламентарните и извънпарламентарните партии да са равнопоставени, каза той. Размерът на субсидията не е константа, тя не трябва да се определя в закон, а да се решава в зависимост състоянието на бюджета, смята депутатът от ДПС. А по въпроса за санкционирането на народни представители, които не участват в работата на НС трябва да помислим за по-сериозно санкциониране на самите депутати, а не на цели парламентарни групи, смята Бисеров.
Предложението на Георги Кадиев има своето основание, но нека стане ясно, че Коалиция за България никога не е подкрепяла тезата да се намали субсидията драстично на извънпарламентарните партии, получили на избори над 1% от гласовете на избори, смята Манолова. Санкции срещу народни представители чрез държавната субсидия не бива да бъдат правени, смята тя.
Народните представители отхвърлиха предложението на Георги Кадиев и след дебат главно по този въпрос приеха промените на второ четене.
В момента базата, на която се определя партийната субсидия, е 12 лева на действителен глас. Формулата, по която се определя субсидията, е проста – 5% от минималната работна заплата за партиите, регистрирани в ЦИК, участвали на последните избори и преминали границата от 1% от броя на действително пуснатите гласове. За тази година фиксацията е върху 240 лева, догодина ще е върху повече – върху 310 лева. БСП и ДПС вече се договориха с профсъюзите минималната работна заплата да стане 340 лева от 1 януари, а искането на управляващите беше още от 1 октомври.
Партийните субсидии се плащат от държавния бюджет – с премахването на тези за извънпарламентарните партии в държавния бюджет биха останали излишни средства.
В промените на Закона за политическите партии влиза и това, че ако даден депутат напусне парламентарната група на партията, с която е влязъл в Народното събрание, субсидията му остава в партията, а „не го следва”, както беше досега.
