Някои от аргументите за края коалицията БСП-ДПС, които в последно време бяха оповестени от Сергей Станишев и Лютви Местан, не ми бяха известни. За мен противоречията във взаимоотношенията на двете партии се появиха след европейските избори и в следващия месец се развиха до невъзможност правителството да продължи мандата си. Това каза бившият премиер Пламен Орешарски в ефира на bTV.
"Омекна и парламентарната подкрепа, на която до този момент се радвах. Така че прекратяването на мандата беше съвсем логично, а всичко, което те казаха... никога не съм проявявал интерес към чисто политическия аспект на взаимоотношенията", каза Орешарски. По думите му такава е била и "уговорката" – "парламентарната подкрепа е техен ангажимент, мой ангажимент е да ръководя изпълнителната власт".
"И да е имало някакви уговорки, те са били далеч преди да ме поканят за премиер. Когато отговарях на поканата, поставих съвсем други условия, свързани с работата на изпълнителната власт, а не с политическите взаимоотношения на двете партии“, каза Орешарски.
Помолен да коментира доклада на БАН, според който има опасност дългът на България да стане неконтролируем, Орешарски каза, че се намираме „в началото на дългова спирала. В началото, благодарение на това, че доскоро дългът ни беше много нисък. В средата на 2009 г. имахме най-ниския правителствен дълг в Европейския съюз след Естония – 12 на сто от БВП. Целият дълг – и вътрешен, и външен, беше 5 млрд. евро, при 4 млрд. евро фискален резерв. Нетният размер на дълга беше около 1 млрд. евро – най-ниската стойност от 80-те години насам (...) Днес дългът е малко над 29% от БВП“.
По думите на бившия премиер, ако в следващите няколко години не се спре нарастването на дълга или не се ускори икономическият растеж, а най-добре и двете, ще се придвижим по-напред в дълговата спирала. Държава с големи дългове, зависима от своите кредитори, губи голяма част от своя суверенитет, посочи той.
За мен неразумната дългова политика започна още от 2010 – 2011 г. През 2010 г. новото тогава правителство на ГЕРБ харчеше все още сравнително големия фискален резерв. Но от 2011 г. започна да натрупва дългове, след като икономиката вече беше превъртяла през острия стадий на кризата, каза Орешарски.
Според него някои кредити трябва да се вземат, за да се рефинансират има стари вземания. Дългът обаче се гледа на нетна основа и ако преди е бил 12% от БВП, а сега е 29%, обяснението с погасяване на стари дългове не минава.
Запитан какво е научил от доклада на AlixParners за фалиралата през 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ), бившият премиер отговори: „Не научих нищо повече от това, което знаех за банката, след като тя беше в особен надзор. Преди това не знаех детайли, а и нямаше как. Това, което пише в доклада, е, че банката се разраства от 2009 г. до края на първия мандат на ГЕРБ (...) Така че пропуските в този период са на банковия надзор и Централната банка, която не е наблюдавала внимателно, може би одитът не е бил особено внимателен“. Те не са невежи, може би не са имали свобода на действия в работата си, предположи Орешарски и припомни, че в този период в КТБ се концентрираха и средства на държавни предприятия.
На въпрос кой може да повлияе на банковия надзор и одитиращите фирми, той отговори: „Не би следвало никой да влияе, но всички сме хора и понякога не издържаме на силен натиск. Ако ме питате за подробности, не знам. Сигурно влиятелни обществени и политически фигури“, каза той.
Орешарски каза, че, съдейки по публична информация, не бива да се притесняваме кой знае колко за стабилността на другите банки у нас, но призова да се изчакат резултатите от стрестестовете.
При пенсионните фондове според него проблемът е, че след голямата световна криза от 2007 – 2008 г. цените на доста финансови активи спаднаха и пенсионните фондове към момента нямат тези натрупвания, които с били разчетени. „Струва ми се, че малко се драматизира – каза обаче той – защото при фондовете винаги има дълги хоризонти и временни сътресения не трябва да ни изваждат от равновесие“.
