Сега да ям таратор, шопска салата, мусака – все неща, които за мен сега са нещо невероятно, а за вас сигурно са нещо обичайно. Така българският герой Боян Петров започна разказа си за покоряването на най-трудния за изкачване връх в света – К2.
Когато се качиш толкова високо и след това слезеш долу, си абсолютен парцал. Като си чета сега дневника и не мога да повярвам как съм стигнал до върха на К2, показва изумление Петров пред БНТ.
Има много върхове, за които не е нужно да си особено подготвен – просто да си в добра физическа форма. Аз например поне два-три пъти седмично се катеря по Витоша. Но К2 изисква абсолютен фокус, категоричен е Петров. Буквално се фокусираш и почваш да сънуваш върха. Всяка вечер съм правил преглед и съм планирал какво трябва да направя.
В деня на изкачването имах късмет. Успях да се кача в 9:00, а в 10:00 К2 вече беше затворен – имаше страхотна буря и слизането надолу беше само по GPS, разказа Петров. През август снегът там е по-малко и горе реално е само скала – не можеш да се отпуснеш, непрекъснато висиш на котките и трябва постоянно да внимаваш, добави той.
На самия връх вятърът духаше със 70-80 км/ч и единственото, което можех да направя, е да снимам и сега дори самият аз разглеждам снимките, за да видя подробности, каза планинарят.
Сега, когато се върнах тук и видях в очите на хората какво всъщност съм постигнал. И вече мечтая и ще се подготвям за следващия връх – Манаслу. Искам и този осемхилядник да го направя български, завърши Петров.