Още от появата на Homo sapiens в Африка преди 300 000 години, разнообразието улеснява адаптацията на хората към заобикалящата среда. Те стават все по-добри в лова и събирачеството, което позволява набавяне на достатъчно храна и значителен ръст в броя на населението. Но постепенно жизненото пространство и наличните ресурси стават ограничени и преди 60 000 до 90 000 години се стига до мащабно разселване от африканския континент в търсене на нови плодородни места. Поради серийния характер на миграционния про¬цес, колкото по-далеч от Африка стига дадена популация, толкова по-ниска е степента на културно, езиково, поведенческо и физическо разнообразие в нея.
Този феномен се нарича ефект на основаване.8 Да вземем за пример остров, на който живеят пет породи папагали – сини, жълти, черни, зелени и червени, всичките еднакво добре приспособени към местната среда. В резултат на тайфун, няколко папагала биват отнесени на друг, далечен остров. Групата е твърде малка, за да съдържа всичките пет породи, а има представители само от две или три, да речем червени, жълти и сини. Тяхното потомство, което скоро запълва целия остров, наследява окраската им. Следователно новата колония е по-малко разнообразна от първоначалната. Ако част от нея впоследствие мигрира към трети остров, разнообразието вероятно ще намалее още. Така ако папагалите мигрират по-бързо от темпото на потенциалните мутации на всеки нов остров, колкото повече се отдалечават от първоначалния, толкова по-еднообразна ще става популацията им.
Човешката миграция извън Африка следва подобен модел. Дадена група напуска континента и се заселва в плодородни региони наблизо, носейки част от разнообразието на африканското население. След като групата нараства до степен, при която новата среда вече не може да поддържа допълнителното ѝ разширяване, подгрупа от нея заминава в търсене на следващо, по-далечно местообитание. С постепенното разпръскване от Африка, процесът се повтаря многократно. Въпреки че някои групи сменят посоката, както ще видим по-късно, общата тенденция е такава, че хората, стигнали до Западна Азия, са по-малко разнообразни от първоначалната популация. Разнообразието прогресивно намалява при техните потомци, които продължават на изток към Централна Азия и оттам към Океания и Северна и Южна Америка, или на северозапад към Европа.
Тази експанзия, тръгнала от люлката на човечеството в Африка, оставя дълбока и незаличима следа върху степента на културно, езиково, поведенческо и физическо различие в популациите по света.
