ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Тласкана от потребността да излее преизпълненото си сърце, Алма сядаше на пианото, щом имаше възможност за това. След поредния прекрасен, идиличен ден мелодиите, изразяващи мечтателното й настроение и копнежа й по Климт, идваха от само себе си. През тези седмици тя написа много песни; понякога не ги завършваше напълно, понеже трябваше да отпътува, но темите бяха в главата й. След завръщането си във Виена щеше да ги доработи. Отсега предвкусваше удоволствието.
Този ден един нов град отново чакаше да бъде открит. Венеция! Алма и Гретъл, изпроводени от всевъзможните предупреждения на майка си, се разхождаха сами по площадите и се дивеха на каналите и на бляскавите палати. Поради напредналата си бременност Ана бе останала да седи на терасата в хотела и очакваше с нетърпение завръщането им. Сестрите не чувстваха липсата на строгата си майка, която слагаше на аптекарски везни всяко тяхно настроение, всяка тяхна дума. Те си позволиха да флиртуват с поглед с огнените италианци, купиха си от един уличен продавач отровнозелен сладолед с шамфъстък и дръзнаха да кривнат в улички, в които майка им със сигурност никога не би стъпила.
Следобед се озоваха на Моста на въздишките. Под тях се плъзгаха гондолите. Когато двама господа ги поканиха да пътуват с тях, те се съгласиха.
– Само да не кажеш на мама – прошепна Алма на Гретъл, докато слизаха към водата.
– Да не си откачила? – изкикоти се сестра й и пое ръката на единия младеж, който й помогна да се качи на лодката.
Двамата господа се представиха като братя от Германия, Оскар и Вили Шулц. Получи се много забавно. Пътуваха из каналите, пиеха шампанско и се смееха на воля. Когато се разделиха два часа по-късно, Гретъл им каза името на хотела, в който живееха. Вечерта там се появи Оскар Шулц, инженер, и помоли за разговор с Ана и Карл Мол. Повикаха и Алма, която узна, че той най-официално бил поискал ръката й. Ана беше побесняла от яд, а сестрите се заклеха, че не са му дали повод да смята, че Алма би се омъжила за него.
Легнаха си, заливайки се от смях. Беше им се разминало на косъм! А после настъпи пак една от тези италиански нощи. Уханията, които нахлуваха в стаята им през прозореца, възтоплият нощен въздух и звездите на кадифеносиньото небе не позволяваха на Алма да се пренесе бързо в сънищата си. Така беше запленена от магията на Италия, че отказваше да заспи, а когато сънят все пак я споходи, тръгна да обикаля като сомнамбул, сякаш не можеше да намери покой. Една нощ Карл Мол я намери в коридора и я върна в леглото й, и оттогава капаците на прозореца им, за голямо нейно неудоволствие, трябваше да останат затворени.
На следващия ден отпътуваха за Флоренция. От художниците, изложени в галерия „Уфици“, тя най-много обичаше Ботичели. Не можеше да се насити на картината му „Поклонението на влъхвите“. Пред една руина стояха двайсетина мъже и се молеха. Вниманието й бе привлечено от фигурата в десния край на платното, която я прикова със странния си поглед, подигравателен и арогантен.
– Това е самият художник – обясни пастрокът й.
Алма кимна и продължи да се взира в картината.
– Вие вървете, аз ще ви настигна – каза тя.
– Ще погледнем още веднъж Давид. Няма ли да дойдеш?
Алма поклати глава. Давид на Микеланджело й беше безразличен. Прекалено перфектен беше, не й говореше както този мъж със странния поглед от картината, от когото просто не можеше да се откъсне.
После се сети. Точно така я гледаше Климт в онази последна вечер, когато й каза, че не може да се ожени за нея. Алма си пое дълбоко дъх, издиша и отново вдиша. Климт. Ето че пак се бе промъкнал в главата й. На няколко пъти бяха пристигали пощенски картички от Виена, които и той бе подписал заедно с другите. Сякаш не съществуваше особена връзка помежду им.... От друга страна, нямаше как да й пише директно, майка й щеше да разбере. Сигурно чезнеше от копнеж по нея. А какво правеше тя? Возеше се на лодка с друг мъж, който на всичкото отгоре й направи предложение за женитба.
Под изпитателния поглед на художника от картината, който я гледаше досущ като Густав Климт, тя се засрами за поведението си. Нима не можеше да бъде вярна на никой мъж? Нима бе редно да се държи така вятърничаво, да обича днес един, утре друг? Прав беше Климт, когато й каза преди заминаването, че не можел да вярва в сериозността на любовта й. От друга страна, точно той да каже подобно нещо, той, който въртеше поне три любовни връзки, това й се стори малко несправедливо. Но Климт беше художник, а художниците се мереха с различен аршин в сравнение с обикновените хора.
Най-сетне тя се откъсна от картината, потънала в мисли. Отсега нататък щеше да се държи по-сериозно. Никакви флиртове повече! С това решение в сърцето тръгна да търси семейството си.
Два дни по-късно Алма потегли на разходка с велосипед с Макс Буркхард, който се беше присъединил към тях в последната част от пътуването им. Караха покрай Арно и дори си устроиха надпревара. Върнаха се в хотела разгорещени и в приповдигнато настроение. Алма се смееше и бе хванала Буркхард под ръка.
– А пък аз все пак бях по-бърза от вас – викна тя.
– Но само защото ми се наложи да заобиколя онези хора. Иначе щях да ви бия.
– Добре де, утре ще ви позволя да се реванширате...
Както се закачаше с него, изведнъж смехът замръзна на устните й. До пастрока си, седнал във фоайето на хотела, тя съзря не друг, а Климт, и тутакси пусна ръката на Буркхард.
Приближи до двамата мъже с бясно туптящо сърце.
Климт се изправи да я поздрави, после се обърна хладно към Буркхард. Двамата стояха един срещу друг като съперници. Карл Мол явно не забелязваше нищо, ами забъбри весело:
– Климт не знаел как да се оправи от гарата дотук. Разминали сме се, а той нямал кого да попита и от притеснение замалко не взел следващия влак обратно за Виена.
– Би било много жалко – отбеляза Алма.
Климт отговори с ръмжене и седна, без повече да я погледне.
Алма се прибра объркана в стаята си. Очевидно той й беше сърдит. Но защо? Задето бе прекарала деня с Буркхард? Ох, защо трябваше всичко да е толкова сложно!
На следващата сутрин Климт се отпусна и стана по-разговорлив. Потърси близостта й и притисна коляно до нейното по време на разходката с файтон край река Арно. В един момент, когато не ги наблюдаваха, извади от портфейла си кувертната картичка, на която бе изписала по-грешно името му.
– Винаги я нося със себе си – заяви той.
– А аз – вашето ветрило – отвърна му Алма.
След като влязоха в една църква и обиколиха олтара, той я притегли дискретно към себе си и й прошепна в ухото:
– Ето че вече сме били пред олтара. Освен ако не предпочетете Буркхард.
Алма беше щастлива и в същото време несигурна. Толкова трудно й беше да прецени Климт. Дали новите му аванси нямаха ироничен подтекст? От друга страна, след като се върнаха в хотела, той я придърпа внезапно в една ниша между два шкафа за пране и я целуна страстно, като узурпатор. Алма отвърна на целувката му – и в следващия миг чу нечии стъпки. Отдръпна се, останала без дъх. Внезапно пред нея се изправи Буркхард. Очите му издаваха, че е разбрал какво става. Той изгледа Климт, сякаш възнамеряваше да го удари.
Алма се обърна рязко и се завтече към стаята си, но се спъна на първото стъпало. Двамата мъже се втурнаха да й помогнат.
– Оставете ме на мира и двамата! – извика тя и побягна.
„Всичко това ми идва в повече – помисли си, докато бързаше нагоре по стълбите. – В що за ситуация се докарах? Каквито са ревниви, всичко ще провалят.“ Тя оправи пъргаво косата си, която Климт беше разрошил. Докосванията и целувките му горяха върху тялото й. Не беше редно обаче да е толкова ревнив, в крайна сметка тя не беше негова собственост. О, боже, дано само майка й да не разбере!
– Знаеш ли как изглеждаш? – попита Гретъл, излежаваща се лениво на кревата, когато задъханата Алма влезе в стаята и тресна вратата след себе си.
– Как?
– Сякаш някой те гони.
Алма се изкикоти напук на заплетената ситуация.
– Виж, тук си права – отвърна.
– Климт или Буркхард? – попита Гретъл.
– Защо, личи ли си?
Сестра й се засмя.
– Дали си личи? Сякаш и тримата носите на челата си табелки с текст: Внимание, опасност, мозъкът не работи поради любовни козни. На всяка цена трябва да си по-предпазлива. Научи ли мама, с теб е свършено.
Алма изстена. Все пак Макс Буркхард възнамеряваше да си замине на другата сутрин, това щеше да поразведри ситуацията.
*
След два дни се върнаха от Флоренция отново във Венеция, която щеше да бъде последната им спирка. Алма беснееше, щеше да се пръсне от нерви. Климт бе отишъл с пастрока й на някаква екскурзия, а Ана Мол бе настояла Алма и Гретъл да прекарат цялата вечер в нейната стая и да й четат, понеже не се чувствала добре. Алма си блъскаше главата как би могла да разговаря на спокойствие с него.
Към полунощ майката най-сетне ги освободи, пожелавайки им лека нощ. Когато сестрите влязоха в стаята си, Алма намери бележка от Климт. Беше я пъхнал под вратата. Тя разкъса плика.
– Кани ме на разходка с гондола утре предобед – възрадва се тя. – Погледни само! – Тя показа на Гретъл малката рисунка с туш, с която Климт бе украсил листа: изящен портрет на Алма с разпуснати коси.
– Мама знае ли? – попита сестра й.
Алма притисна листа към гърдите си. Беше прекалено щастлива, за да мисли по въпроса.
– Просто ще кажем, че сме канени и двете. Ти ще излезеш от хотела с нас, а по-късно ще се срещнем отново тук...
– И какво ще правя сам-сама във Венеция? – възрази Гретъл.
– Трябва да го направиш заради мен. Ще те оставим в някоя сладоледаджийница и ще те приберем на връщане. Моля ти се, Гретъл, непременно трябва да говоря с него. – Тя прегърна и целуна сестра си. – Съгласна?
Гретъл продължаваше да се колебае.
– Искаш да останеш насаме с него... Нали го знаеш какъв е. Ще се възползва от ситуацията.
Алма се засмя самоуверено.
– Силно се надявам да го направи. Освен това много точно знам колко далече мога и искам да отида. – Тя си представи какво ли ще е да се целуват в гондола, сигурно би било приказно. От вълнение не можа да мигне.
На следващата сутрин мина покрай стаята на Климт на път за закуска. Вратата беше отворена. Алма почука. Една прислужница сваляше спалното бельо. Вещите на Климт бяха изчезнали.
– Къде е господин Климт? – попита тя, но момичето не я разбра, само повтаряше „Какво?“. Алма махна с ръка. Изведнъж я налегнаха съмнения.
Влезе с малко закъснение в трапезарията, където родителите й и Гретъл вече седяха на сладкиши и кафе. Майка й я посрещна с навъсено чело.
Алма наля в чашата си гъст шоколад от една сребърна каничка. Вече не можеше да издържа.
– Къде е Климт? – попита. – Той ни покани двете с Гретъл на разходка с гондола по Канал Гранде. Много искам да видя корабчетата с певците. – Тя положи усилия да прозвучи непревзето, но всеки можеше да види как трепереха ръцете й, стиснали чашата с какао. Ана Мол не отговори. Алма стрелна с поглед сестра си, за да разбере дали е наясно какво става, но Гретъл само сви недоумяващо рамене.
– Мамо?
Ана Мол се облегна на стола си. Бременността вече се очертаваше ясно под роклята й. Алма изпита неудобство от тази гледка.
– Прочетох дневника ти – подзе майката. – Знам всичко.¬
Алма остави с трясък чашата върху чинийката. Няколко капки какао опръскаха бялата покривка. Пръстите й се свиха в юмруци, страните й пламнаха от срам. Майка й беше прочела дневника й? Божичко, в такъв случай тя знаеше за всяка целувка, която бе разменила с Климт, за всяко докосване. Беше прочела любовните им клетви. А може би и фантазиите й за Буркхард? Как е могла! Това беше толкова унизително! Заслепена от гняв, тя се втренчи в майка си, без да може да издаде звук.
Ана извърна поглед и изрече:
– Тази заран Карл чете конско на Климт.
Мол се прокашля.
– Това ме изкара извън кожата, повярвай ми. Все пак Климт е мой приятел. Да действа така зад гърба ни!
– Този мъж е твърде стар за теб, реномето му е възможно най-лошото. Освен това има огромни дългове. Според Карл бил принуден да плаща издръжка за няколко копелета. Климт е олицетворение на скандала!
– Той е гений! Ние се обичаме! – извика Алма.
– Дрън-дрън! Климт обича много жени, но най-вече снаха си. Мами собствения си брат!
– Не е вярно! – кресна Алма.
– Видях нейните писма, дори тук той ги носи със себе си – рязко възрази Карл Мол.
Това накара Алма да занемее. Той носи със себе си писмата от друга? А може би украсява и тях с рисунчици?
Карл Мол й хвърли печален поглед.
– Във всеки случай обеща никога повече да не се доближава до теб. Впрочем, вече отпътува. И то по свое собствено желание.
– Заминал си е? – изуми се девойката.
– Да разбирам ли, че не се е сбогувал с теб? – Мол се наведе през масата, сякаш искаше да я потупа утешително по ръката.
Ала Алма го изгледа с омраза.
Той се облегна назад.
– Не ни посрамвай, Алма – промълви тихо. – Повярвай ми, така ще е най-добре.
– Мразя ви! – извика тя.
Успя някак да се добере до стаята си и се хвърли на леглото, разтърсвана от ридания. В безсилен гняв заудря с юмруци по възглавницата, докато напълно се изтощи. После остана да лежи, трепереща от срам. Как щеше да живее с това унижение? Майка й я бе предала, проникнала бе в най-интимните й мисли. Никога вече нямаше да й се довери. Освен това бе загубила любовта си. С поведението си Климт й беше показал, че я обича, а сега се бе проявил като слабохарактерен страхливец! Изостави я при първия удобен случай. Тази мисъл я накара отново да избухне в ридания. Чудовищно беше: приятелството с Мол бе по-важно за Климт от нейната любов. Или пък неговата любов не е била достатъчно голяма. Той я бе предал. Тя го мразеше и повече нямаше да размени и дума с него! „Никога вече няма да се влюбя“, промърмори през сълзи тя.
Останалите два дни до заминаването им прекара главно в стаята си. В дневника си постави голям кръст след името на Климт.
