В швейцарската Лозана стартира един от най-амбициозните проекти от последно време – „Човешки мозък”. Учените искат да направят суперкомпютър, който ще имитира работата на мозъка. Бюджетът на проекта е над милиард и половина евро.
По мащаб проектът Human Brain вече се сравнява с Големия адронен колайдер. Учени от 135 научни института на Европа се обединяват, за да построят действащ модел на човешкия мозък.
„Това е все едно да създадеш огромен телескоп, за да надникнеш в Далечния космос – пояснява Хенри Маркрам, един от основателите на Human Brain Project. – Нашият модел ще ни позволи да надникнем дълбоко в мозъка и да задаваме въпроси, на които е невъзможно да отговорим днес.”
Човешкият мозък се състои от 100 милиарда неврона, между които съществуват милиарди миковръзки. Как работи тази сложна система, и до днес е една от основните загадки в науката. Проектът Human Brain стартира през октомври на базата на Федералната политехническа школа на Лозана. Именно тук учените планират да моделират мозъка в най-малки детайли – от отделни молекули до невронни връзки и цели отдели – с помощта на суперкомпютър.
„Човешкият мозък е разделен на два особени отдела – пояснява Станислас Деан, неврофизиолог, професор от College de France. – Ние трябва да изясним как функционират тези различни части от мозъка. Едни контролират речта, други отговарят за зрението. Ние планираме да създадем своего рода карта на мозъка и да се опитаме да разберем всяка от тези подсистеми. За точност на модела ни е необходимо да отчитаме всички знания за мозъка, с които разполага невробиологията днес.”
За да изпълнят тази задача, е необходим суперкомпютър, хиляди пъти по-бърз и по-мощен от съвременните машини. Според прогнозите такава техника ще се появи в лабораторията след пет години. Дотогава задачата на учените е да съберат и анализират цялата информация, известна днес за мозъка. Към проекта са се присъединили и европейски клиники – лекарите споделят данни за диагностиката на пациенти с неврологични заболявания. Задачата на експеримента е да разбере как възникват патологиите в нервната система.
„Вече имаме технологии, за да видим молекулярните връзки, които определят развитието и строежа на човешкия мозък – казва Сет Грант, невробиолог, професор от Единбургския университет. – Но нашият експеримент ще ни даде фантастична възможност да разберем как мутациите на ДНК предизвикват стотици сложни заболявания на мозъка.”
Още една цел на моделирането на мозъка е появата на нови цифрови технологии. Става дума за „невроморфни” компютри – машини, които обединяват постиженията на микроелектрониката и гъвкавостта на човешкия интелект. И макар че тази идея е много близка до изкуствения разум, все още е рано както за фойерверки, така и за паника. Съмненията в успеха на проекта са прекалено много.
„В основата на програмата лежи порочната система на моделиране с компютър – пояснява съмненията Сергей Савелиев, завеждащ Лабораторията за развитие на нервната система към Института за морфология на Руската академия на науките. – Мозъкът притежава редица свойства, които е невъзможно да се моделират в рамките на математическия апарат на компютърните системи. Това е жив организъм, който през цялото време се пренастройва, включително и структурно. И да се създаде модел на базата на компютри, които не се пренастройват структурно, е практически невъзможно.”
Предишният подобен експеримент Blue Brain засега не е направил пробив в науката. Учени от Америка и Швейцария са пресъздали на суперкомпютър структурата на една от частите на мозъчната кора на мишка. Това е отнело осем години и самите неврофизиолози признават – моделът и досега няма стопроцентова точност. А за пълното копиране на човешкия мозък изследователите от Евросъюза амбициозно са си отделили само десет години.
