Причината за смъртта на първия човек в света с трансплантирано генномодифицирано свинско сърце е т.нар. свински цитомегаловирус - Suid betaherpesvirus 2 - вирус от семейството на херпесвирусите. Това пише MIT Technology Review, като се позовава на хирурга, извършил трансплантацията.
На 11 януари 2022 г. Университетът в Мериленд публикува новината, че университетските лекари са успели да трансплантират генномодифицирано свинско сърце на 57-годишния Дейвид Бенет, който страдал от тежка, животозастрашаваща аритмия. Лекарите използвали прасе, при което били изключени гените, отговорни за синтеза на имунни посредници, и добавили гени, които намаляват активността на имунитета срещу чужди тъкани.
Макар че първите 40 дни след операцията пациентът се чувствал добре, а новото сърце работело, според лекуващия хирург, като на "рок звезда", на 8 март Бенет почина. Причината за смъртта тогава не можело да бъде установена, а от университета заявиха, че се провежда проучване на всички възможни фактори, които биха могли да са повлияли на влошаването на състоянието на пациента.
Сега, както Антонио Регаладо пише в статията си, позовавайки се на Бартли Грифит (хирурга, извършил трансплантацията), за причина за смъртта може да се счита свинският цитомегаловирус, открит в транспланта - Suid betaherpesvirus 2. Той причинява ринит, пневмония при прасета и нарушения в износването на потомството.
За да наблюдават състоянието на транспланта, лекарите използвали ДНК секвенсер, за да открият навреме увеличаване на циркулиращи фрагменти от свински гени – това би било знак, че сърдечните клетки на свинското сърце се разрушават. Освен това кръвта на пациента непрекъснато се проверявала за наличие на десетки бактериални и вирусни агенти.
Според Грифит 20 дни след операцията кръвен тест показал, че в организма присъства Suid betaherpesvirus 2. Концентрацията му обаче била толкова ниска, че този резултат се интерпретирал като погрешен. Освен това лекарите смятали, че лабораторните прасета не могат да бъдат заразени с нищо.
Поради това, че анализът за свински цитомегаловирус се извършва в рамките на 10 дни, лекарите не могли да проследят бързото възпроизвеждане на вируса вътре в клетките на транспланта. Според Грифит именно този процес впоследствие е предизвикал цитокиновата буря, станала непосредствена причина за смъртта на Бенет. Симптомите му се появили на 43-тия ден след трансплантацията: пациентът се събудил сутринта с температура и нарушено дишане.
Лекарите се сблъскали с два проблема при лечението. Първият, добре познат проблем се състоял в това как да се накара имунната система на пациента, умишлено потискана от лекарства, да работи така, че да не отхвърли транспланта. Вторият проблем, по-тесен, бил простата липса на етиологично лечение – на никого никога до този момент не е случвало да лекува човек от този вирус. Терапия на отчаянието станал цидофовир - препарат, използван при пациенти със СПИН за лечение на цитомегаловирусен ретинит. В допълнение към това интравенозно бил инжектиран имуноглобулин.
Ден след началото на лечението Бенет се почувствал по-добре, но след седмица отново му станало зле и трансплантът започнал да работи неправилно. Според Грифит аутопсията не показала признаци на имунно отхвърляне на сърцето. Вместо това учените открили възпалителни изменения. Приблизително същите като тези, открити от немски учени, трансплантирали свински сърца на бабуини. Тогава изследователите установили, че при наличието на свински цитомегаловирус сърцето оцелява само няколко седмици, докато органите без вируса работят повече от половин година.
Грифит предполага, че в сърцето на пациента в отговор на възпалението се е повишила капилярната пропускливост, което е предизвикало оток, който на свой ред е провокирал фиброза и необратима диастолна сърдечна недостатъчност. Все още обаче е твърде рано да се каже със сигурност защо Бенет е починал и изследователите продължават да обмислят други възможности. Освен това лекарите се притесняват, че са направили грешка, като са дали на пациента две дози човешки антитела. По-късните тестове показали, че препаратът съдържа антитела срещу свински антигени и те също може да са увредили органа.
Новината разтревожила компаниите, занимаващи се с отглеждане на прасета за трансплантация на органи. Предполага се, че прасетата (особено генетично модифицираните), отглеждани за получаване на органи, не съдържат вируси и други патогени, тъй като се отглеждат в лабораторни условия. Смъртта на човек поради свински инфекциозен агент сега поставя под въпрос безопасността на трансплантациите от специално отглеждани животни. Биотехнологичната компания Revivicor, която е отглеждала и модифицирала генома на прасетата, е отказала коментар и все още не е направила никакви публични изявления по повод откриването на вируса в трансплант тяхно производство.
ВИЖТЕ ОЩЕ: За първи път трансплантираха на човек едновременно два бъбрека от прасе
