Един от най-устойчивите митове на човечеството е този за гигантите. В почти всяка голяма цивилизация и култура в света има истории за древни гиганти – огромни и мощни, на които се приписва изграждането на много велики обекти. Но в по-голямата си част митовете за гигантите си остават само това – митове.
Древноегипетският мит за Сътворението и боговете на хаоса
Поколения наред учени и историци се опитваха да превърнат тези митове в реалност, да намерят доказателства, че гигантите наистина са съществували. Усилията им са обвити в енигма. Има истории за изкопаване на гигантски скелети и много устни легенди, които сочат тяхното съществуване. Но всички те някак си „мистериозно“ изчезват или са „заметени под килима“, пише Ancient Origins.
И така, каква е истината? Наистина ли гигантите са живели в древната история?
Търсенето на гиганти
В продължение на хилядолетия представата за тези колосални същества с огромна сила и ръст е очаровала обществата. По всички краища на земното кълбо има фолклор и митове за тези същества, и дори религиозни текстове ги споменават. Разказите са толкова много, че е необходимо научно изследване: дали тези легенди са просто алегории, или се основават на действителни факти от някакво древно време в историята?
Крахът на гигантите. Giulio Romano / Public Domain
За да отговорят на този въпрос, учените трябва да преровят купища древни текстове, митове и културни предания, както и множество археологически находки, които сочат към съществуването на гиганти.
Може би най-доброто място за започване на търсенето е чрез изследване на древни текстове и религиозни разкази. Много от тях специално споменават гигантите като действителна част от нашата обща история. Едно от най-известните подобни споменавания идва от Стария завет, където се споменават същества, известни като нефилимите. Пасаж от „Битие“ ги споменава по следния начин:
В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
Битие, 6:4
Този стих, комбиниран с други препратки като тези в Книгата на Енох – апокрифен еврейски текст – предполага, че същества със значителни размери и сила някога са ходили по Земята. Тази книга отвежда нещата още по-далеч, описвайки ги като потомство на определени ангели, които са слезли на Земята и са се кръстосвали със смъртни жени. Потомството били същества с гигантски ръст и голяма сила, чието съществуване довело до нечестие по целия свят. Това в крайна сметка води до библейския божествен потоп – начин да се пречисти Земята и да се започне наново.
Норандино и Лучина, открити от людоеда, 1624. Giovanni Lanfranco / Public Domain
Най-древните легенди на най-древните цивилизации
Това би звучало просто като легенда, ако не беше тясно свързано с мит от една съвсем различна цивилизация. Тази цивилизация е била Месопотамия, която е оставила на потомството Епоса за Гилгамеш – едно от най-древните оцелели произведения в света. Самият Гилгамеш е описан като гигант с необикновена сила, което вероятно загатва за отдавна изгубена връзка с раса от огромни същества.
По подобен начин Махабхарата и други индуистки писания споменават същества с гигантски размери, известни като даити, които са изиграли значителна роля в космическите битки. Твърди се, че тези гиганти имали свръхчовешка сила и често са изобразявани като пазители на мощни тайни или съкровища.
„Зъбите ми са мечове, ноктите – копия“. Как древните култури са измислили драконите
Въпреки това е много важно да се отбележи, че темата за гигантите не е ограничена до една култура; това е глобален мотив. Например в известната гръцка митология е имало титани. Това са били първични гиганти, управлявали Земята преди пристигането на „нормалните“ богове на Олимп. Поради големия си размер и голяма сила те били трудни за побеждаване врагове.
Но боговете в крайна сметка ги победили, слагайки край на съществуването им в кулминационна битка, известна като Титаномахия. Много подобна история съществува в старонорвежката митология, която говори за йотуни – раса от гиганти, обитаващи Йотунхайм. Подобно на титаните, те също били въвлечени в ожесточен конфликт с боговете на Асгард.
Гигантите Фазолт и Фафнер отвличат Фрея, след като Вотан не успява да им плати за построяването на Валхала. Сцена от операта "Рейнско злато" на Рихард Вагнер, илюстрирана от Артър Ракъм, 1910. Public Domain
Но не всички от тях са били зли, казват митовете, и много са сключили съюзи и дори са се оженили за богове.
Сред келтските народи има истории за фоморите – древна раса от гиганти, които били печално известни врагове на първите заселници на Ирландия. В обширните ирландски митове тези гиганти в крайна сметка били победени от Туата Де Данан, по-напреднала раса от същества – боговете на предхристиянските ирландци. Съществуването на мегалитни структури като Нюгрейндж и Стоунхендж подхранва спекулациите дали такива гигантски нямат пръст в изграждането им.
Фоморите, интерпретация на Джон Дънкан за морските богове от ирландската митология. John Duncan / Public Domain
Далеч от скандинавските или келските земи, сред местните американски индианци също съществуват легенди за великани. Индианското племе паюти има устна история, която говори за Си-Те-Ках. Това била раса от червенокоси гиганти, обитавали днешния щат Невада. Първите местни заселници воювали с тези гиганти, които били канибали. Гигантите в крайна сметка намерили своя горчив край в тази война. Броят им постоянно намалявал и накрая изчезнали, когато паютите хванали последния от тях в пещера и я подпалили.
Тази история придобива допълнителна интрига с откриването на пещерата Лавлок в началото на ХХ век, където се предполага, че са открити гигантски скелетни останки, което кара някои да вярват, че легендата всъщност е основана на истината. Останките обаче мистериозно „изчезват“ под грижите на музея Смитсониън.
Гигантската скрита история
Археологическите открития често стават повод за разгорещени спорове, когато се обсъждат гиганти. През XIX и XX век има множество съобщения за гигантски скелетни останки, открити в различни части на света. Например в САЩ вестници като New York Times публикуват статии, в които се твърди, че гигантски скелети са открити по време на разкопки на места като Уисконсин, Охайо и района на Апалачите.
Някои съобщения споменават скелети с височина от 2,1 до 3,6 м със здрави костни структури, които изглежда поддържат човешка форма от такъв мащаб. Всъщност има стотици такива находки в Америка, много документирани със снимки. Въпреки това почти всички от тях били дискредитирани и много от тях били унищожени от музея Смитсониън, където много от тях се озовали. Защо? Никой наистина не знае.
Всъщност Смитсониън е бил в центъра на така наречените конспиративни теории, които твърдят, че активно е замитал открития, свързани с гиганти, за да бъдат приведени в съответствие преобладаващите възгледи за човешката история. Институцията обаче многократно е отричала тези твърдения, като твърди, че никога не са били откривани проверени останки от гигантски хуманоиди. И така в крайна сметка скептицизмът надделял в академичните среди. Съвременните археолози обикновено приписват тези твърдения на прости грешки: погрешно идентифицирани животински кости и древни вкаменелости, измама и прости преувеличения.
Големият камък в Баалбек, известен като "Камъка на бременната жена". Ralph Ellis / CC BY-SA 4.0
Една от по-важните археологически находки, които често се обсъждат относно гиганти, е открита в древния град Баалбек, разположен в съвременен Ливан. Открити са някои от най-големите каменни блокове, използвани някога в строителството, като най-тежкият (известен като „Камъка на бременната жена“) е с маса над 1000 тона. Съвременните историци приписват тези мегалити на майсторството и напредналите способности на Римската империя, но има и такива, които твърдят, че те са доказателство за древна раса от гиганти. Всъщност твърди се, че само гиганти могат да издълбават, местят и подреждат такива камъни – в крайна сметка създавайки много мегалитни структури в цяла Европа.
Гиганти или гигантски грешки?
Има учени, които твърдят, че древните истории за гигантски същества са просто метафори и преувеличения, а не действителни описания за тях. Според такива учени древните народи, които не са запознати с много стари мегалитни структури или са загубили определени технологии, просто са ги приписвали на митични гиганти. И в древните митове същите тези гиганти са били използвани за символ на хаоса, първичните сили или границата между реда и хаоса. Като такива тяхното поражение от ръцете на човешки богове или герои обикновено представлява триумф на цивилизацията над природата или варварството и отживелите начини на съществуване.
Антрополозите също имат думата в това, като твърдят, че древните истории за гиганти могат да са свързани с големи вкаменелости. Когато древните хора са откривали например кости на мамути или праисторически същества, те са ги оприличавали на човешки кости – само че много по-големи. Без да осъзнават друго, те биха си представили раса от гигантски хора. Тази хипотеза се подкрепя от древногръцкия историк Херодот, който споменава в своята „История“, че египтяните сочат големите кости като доказателство за раса от гиганти.
Освен това психологическите интерпретации разглеждат историите за гиганти като израз на човешки страхове и желания. Идеята за същество, което е по-голямо от живота, въплъщаващо сила, всява страх от неизвестното.
Тези атрибути може да са били включени в устните традиции като предупредителни разкази или като обяснения за природни феномени, които са били трудни за разбиране от древните хора.
Ацтекският гигант кинамецин. Giggette / CC0
Добър пример е митологията на ацтеките. Те споменават кинамецин – гиганти, които са живели в света преди тях. Според ацтеките великаните са създали най-големия им град Теотиуакан (в превод „Мястото, където хората стават богове“). Но тъй като великаните не почитали боговете, всички те били победени.
Твърде много прилики?
Тайни, митове и необясними неща – това е всичко, което витае около представата за гиганти в древната история. Дали гиганти наистина са бродили по Земята, или не – това е въпрос, който остава без отговор и до днес. Древни текстове, културни истории и спекулативна археология предполагат богата традиция, която обхваща континенти и векове.
И все пак липсват убедителни доказателства, оставяйки място както за скептицизъм, така и за вяра. И на всичкото отгоре има хора, които, изглежда, полагат големи усилия, за да набутат тази история под килима и да представят всички онези, които вярват в нея, като любители на конспиративните теории.
Как е устроена Вселената? Версията на шумерите, на която не можем да не се възхитим
Но въпреки това разказите за гигантите – били те метафорични или буквални – остават най-важните символи на мистериите, които заобикалят най-древната човешка история. Освен това подчертават силата на историите, които се предават от поколения. Независимо дали тези приказки са родени от свръхактивно въображение, алегорично разказване на истории, или бледи спомени за забравена глава от човешката история, те продължават да пленяват и навеждат на размисъл.
В крайна сметка обаче те ни карат винаги да изследваме тъмното неизвестно. Защото в този мрак могат да се крият отговорите, за които човечеството все още не е готово.
Заглавна снимка: "Колосът" – картина, приписвана на Франсиско Гоя
