Човешкият мозък е способен да преценява справедливо ли е заплащането на труда на клетъчно ниво. Група специалисти от норвежката школа по икономика е изучила как точно мозъкът реагира на ситуация, когато заплащането на труда не съответства на изразходените за работата усилия, пише сп. PNAS.
Учените решили да проверят истинността на твърдението за това, че човек на подсъзнателно ниво предпочита справедливо възнаграждение за своята работа. Затова експертите се концентрирали върху изучаването на реакцията на стриатума при несправедливо заплащане.
Стриатумът е една от най-важните части на нервната ни система, а именно – системата за вътрешната подкрепа (възнаграждение). Заедно със системата за наказанията тя има ключова роля в механизма за укрепване на поведението. Стриатумът участва и в работата на вътрешните органи, в осъществяването на поведенческите реакции и при формирането на условните рефлекси.
В изследването участвали 48 мъже на възраст между 20 и 33 години. Всички участници трябвало да изпълняват монотонна работа в офис (запечатване на пликове с писма и попълване на база данни), при фиксирано заплащане за един час работа.
Доброволците винаги работели по двойки, изпълнявайки заданието за 30, 60 или 90 минути, но така че общото работно време на двойката да е 120 минути. След края на експеримента на участниците платили заработените пари. Проблемът бил там, че сумата между двамата партньори не винаги била разпределяна справедливо.
В процеса на изследването учените регистрирали невронната активност на стриатума в отговор на подобна ситуация. Резултатите показали, че ако човек получавал честно заработената сума, активността на стриатума не се променяла, но ако парите били повече или по-малко – уредите регистрирали бум на невронната активност.
Според специалистите това означава, че мозъкът ни на невронно ниво „разбира” разликата между справедливото и несправедливото неравенство. Според ръководителя на експеримента това е първото научно доказателство на Джон Адамс, според който хората субективно определят отношението към полученото възнаграждение към изразходваните усилия, а след това го съотнасят към възнаграждението на други хора, изпълняващи аналогична работа.
Ако човек разбере, че колегата му получава по-голямо възнаграждение за същия труд, то мотивацията му се понижава, и обратното – чувството, че работата му е преоценена му дава повече желание да се труди.
