Едва ли пълнолунията и новолунията, когато приливните взаимодействия между Луната и Земята достигат своя максимум, могат да усилват земетресенията на нашата планета. Това пише в публикувана в списание Seismological Research Letters статия, цитирана от БГНЕС.
"Четох бележките на Чарлз Рихтер и любители на сеизмологията често са му писали писма, в които са излагали подобни идеи. Когато следващия път се случи много мощно земетресение по време на пълнолуние, тези идеи отново изплуват и започват да се разпространяват сред хората. Надявам се нашият труд ще помогне това да спре", казва Сюзън Хоу (Susan Hough) от Геологическата служба на САЩ (USGS).
Орбитите на Луната, Земята и Слънцето са елипсовидни, а не идеално кръгови, благодарение на което те периодично се приближават и отдалечават помежду си. Техен продукт са т.нар. приливни сили. Те например "изтеглят" атмосферата и океаните на Земята към Луната, което създава приливите и отливите. Изглежда подобни процеси на луните на планетите гиганти повишава температурата във вътрешността им, давайки възможност под ледовете на Енцелада и Европа да съществуват океани от вода в течно състояние.
Преди година сеизмолози от Националната обсерватория в Лос Аламос в САЩ забелязаха, че и на Земята става нещо подобно, като откриха необичайна връзка между силата на земетресенията в Калифорния, времето на денонощието и фазата на Луната. Техните пресмятания показаха, че колебанията в честотата и силата на трусовете в Калифорния се подчиняват на същите 14-дневни цикли, на които и действието на лунното притегляне върху Земята (14 дни е половината от класическия цикъл на смяната на фазите на Луната от 29 дни) в комбинация с аналогичните сили, пораждани от въздействието на притеглянето на Слънцето, Луната и Земята.
Както отбелязва Хоу, първоначалните изводи на авторите на това откритие се отнасят само за най-слабите земетресения, които човек практически никога не забелязва и не усеща. Тяхната сила е едва 5-6 пункта по скалата на MMS. По тази причина сеизмолозите от USGS анализирали около 200 мощни земетресения с магнитуд 8 и повече, които са станали през последните четиристотин години и ги съпоставили с орбиталното положение на Луната.
"Когато анализирате абсолютно случайния набор от данни, в тях често възникват различни "сигнали", подобни на възможността монета да падне пет пъти поред тура. В този случай възникна нещо подобно", продължава Хоу.
Например събраните данни показват, че част от големите земетресения стават около 7 дни след пълнолуние. Тази "закономерност", както обяснява Хоу, в този случай няма никакъв смисъл, тъй като гравитационното взаимодействие Луна – Земя е минимално.
Както подчертава Хоу, изводите се отнасят само за най-силните земетресения, но тя не изключва възможността по-слабите трусове, които са проследили учените от Националната лаборатория в Лос Аламос, действително да са свързани с фазите на Луната.
"Ако се прочетат внимателно техните трудове, може да се забележи, че са написани много внимателно. Те никога не говорят, че тези данни може да се използват за предсказване на земетресения, тъй като отклонението в силата и честотата им винаги са били твърде малки", заключава Хоу.
