Само преди 25 години самата идея да се търсят отговори в червата на множество привидно несвързани физически и психически проблеми можеше да се стори абсурдна на мнозина. Как тези микроби биха могли да имат нещо общо с депресията, имунната система или мозъчната дисфункция? Въпреки това от началото на 2000 г., след като учените разработиха методи за секвениране на ДНК от чревния микробиом, хората постигнаха значителен напредък в разбирането на ролята на червата за широк спектър от заболявания. Последните изследвания показват, че разбирането на функциите на червата може да помогне дори за разгадаването на тайната на две от най-разпространените невродегенеративни заболявания - Паркинсон и Алцхаймер, чието лечение досега е давало много противоречиви резултати, пише британският „Телеграф“.
В съзнанието на повечето хора характерната черта на хората, страдащи от болестта на Паркинсон, е преди всичко неволното треперене. Не сме склонни да свързваме това състояние с храносмилателни симптоми, но дълго време се смяташе, че те са свързани. Когато преди повече от 200 години британският хирург Джеймс Паркинсън за първи път установява това състояние, наречено от него "парализа на треперенето", той забелязва, че някои пациенти страдат и от запек. Но според невролога д-р Лин Баркър, която е провела проучването, връзката между болестта на Паркинсон и проблемите с червата вече не се разглежда. "Много малко внимание се обръща на това какво се случва в останалата част на тялото и защо пациентите имат проблеми като подуване на корема, запек и повръщане, предаде БГНЕС.
Сега учените започват да обръщат повече внимание на тези връзки. Скорошни изследвания показват, че хората с мозъчни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер имат различен състав на чревните бактерии в сравнение с тези, които не страдат от тях. Установено е, че в червата на хората с тези заболявания има малко повече бактерии, които засилват възпалението, и по-малко бактерии, които го намаляват.
През лятото д-р Баркър представи пред Британската асоциация на диетолозите някои от последните си открития за ролята на микробиома и оста черва-мозък в здравето и болестите, както и за потенциалните терапевтични подходи. Тя и колегите ѝ от Центъра за поведенчески науки и приложна психология към Университета Шефилд-Хълам, както и сътрудници от други държави, изследват видовете бактерии в червата на 26 пациенти с болестта на Паркинсон и откриват около 100 основни вида, които присъстват в червата на всички. Според д-р Баркър това може да се нарече "профил на Паркинсон". Около половината от чревните бактерии, свързани с болестта на Паркинсон, са "лоши" или, както казва д-р Баркър, потенциално вредни. "Имаме ясни доказателства, че това не е здравословен микробиом", казва тя.
В проучването тя и колегите ѝ прилагат течен пробиотик, съдържащ четири щама бактерии (Lactobacillus Rhamnosus, acidophilus и plantarum и Enterococcus faecium), на 14 пациенти, докато останалите 12 пациенти получават плацебо. Когато след 12 седмици изследват отново чревните бактерии на пациентите, те установяват, че при тези, които са приемали пробиотик, броят на така наречените добри видове се е увеличил, а броят на лошите видове е намалял. Пациентите от групата с плацебо не са показали такива резултати.
"Получихме промяна в състава на профила", казва д-р Баркър. "Наблюдаваме увеличаване на разпространението на полезните микроби и намаляване на разпространението на вредните микроби“.
И така, може ли промяната в чревния микробиом наистина да повлияе на симптомите на Паркинсон или други мозъчни заболявания? "По принцип би могло", казва д-р Баркър и добавя, че някои от пациентите, които са приемали пробиотик, са установили, че запекът им е станал по-лек. "Нашата хипотеза е, че очакваме да видим някаква връзка между това, което се случва с чревните микроби, и симптомите на пациента. Възможно е състоянието да се подобри с лекарствата, които се приемат. Ако червата работят правилно, всичко останало ще се допълни."
Други проучвания сочат подобна посока. Много проучвания са установили връзка между чревните разстройства и болестта на Паркинсон. През 2016 г. изследователи от Калифорнийския технологичен институт провеждат проучване, при което трансплантират микроби от изпражненията на пациенти с болестта на Паркинсон в червата на мишки. Те забелязват, че тези мишки имат по-тежки двигателни нарушения от други, на които са били трансплантирани бактерии от хора, които не са имали болестта на Паркинсон. Резултатите показват, че при пациентите с Паркинсон някои чревни бактерии могат да допринесат за затрудненията в движението.
Ролята на пробиотиците за промяна на чревните бактерии и по този начин за потенциално облекчаване на симптомите на невродегенеративните заболявания е проучвана и преди. През 2016 г. изследователи от Университета за медицински науки в Кашан и Университета "Ислямски Азад" в Иран установяват, че пробиотиците в киселото мляко и добавките могат да помогнат за подобряване на когнитивните способности и паметта при хора с болестта на Алцхаймер. Подобни резултати са установени и при други проучвания.
Следващата стъпка е да се направи връзка между това, което се случва в червата, и това, което се случва в мозъка. Каква е причината и какво е последствието? Дали характерът на чревния микробиом е причина за невродегенеративни симптоми или обратното?
"Знаем, че мозъкът и червата постоянно си взаимодействат", казва д-р Сиобхайн О'Махони, изследовател от APC Microbiome Ireland и старши преподавател в Катедрата по анатомия и неврология в University College Cork. „Бактериите са ключов фактор в това взаимодействие. Съществува предположение, че при нарушена чревна функция се стига до промени в основния протеин, свързан с болестта на Паркинсон, наречен алфа-синуклеин, който може да премине през гръбначния мозък или блуждаещия нерв в мозъка."
Преди да бъде установено, че хората с болестта на Паркинсон имат нарушена двигателна функция, проучванията показват наличието на протеин алфа-синуклеин в червата. Учените са установили също така, че изключването на блуждаещия нерв, който предава информация от и към мозъка към тъкани и органи в други части на тялото, може по принцип да намали риска от развитие на болестта.
"Блуждаещият нерв е основната комуникация между мозъка и червата", казва О'Махони. „Той е част от това, което д-р Баркър нарича "биологичен път" на оста черва-мозък. Чрез блуждаещия нерв различните органи могат да комуникират с мозъка. Така например мозъкът разбира кога стомахът е пълен."
Освен това се смята, че именно чрез този "канал" нездравословният чревен микробиом влияе на мозъка. Необходими са обаче още изследвания, за да се разбере точното естество на връзката между микробите в червата и мозъчната дейност. "В момента не знаем дали промените в чревния микробиом са последица от невродегенеративното заболяване или негова причина", казва д-р Сюзън Колхас от Alzheimer's Research UK, организация за изследване на болестта на Алцхаймер.
Смята се, че болестта на Паркинсон засяга един на 500 души, а болестта на Алцхаймер, най-честата причина за деменция в Обединеното кралство, засяга приблизително един на всеки 14 души над 65 години и един на всеки шест над 80 години.
Вече е известно, че до 40% от рисковите фактори за заболяването са свързани с околната среда и че един от начините за предпазване от него е спазването на здравословен хранителен режим. По-добре известно е, че за да се поддържат здрави черва и по този начин да се намали рискът от редица заболявания, храната трябва да е богата на фибри.
Д-р Баркър препоръчва, освен да консумирате много зеленчуци и пресни храни, да помислите за прием на добри пребиотици и пробиотици.
Междувременно тя се надява, че чревният микробиом в крайна сметка би могъл да отговори на надеждите не само на учените, но и на милиони семейства, страдащи от редица мозъчни заболявания - от "мозъчната мъгла", свързана с дългогодишната пандемия COVID-19, до аутизма. "По принцип това може да доведе до намиране на лек не само за болестта на Паркинсон, но и за всички останали заболявания", казва тя.
Вътрешен враг. Учени откриха нова причина за болестта на Алцхаймер
