Котките използват комбинация от стратегии, когато решават дали да преминат през пространство, и това предполага известно самосъзнание.
Вече всички знаем, че котките могат да се поберат в почти всяка форма, която пожелаят. Техните гъвкави тела и пъргави движения им позволяват да се пъхнат в кутии, купи и почти всяко тясно пространство, което им харесва. Сега един изследовател продължава това, изследвайки въпроса дали котките знаят, че се държат като течности.
В този контекст, разбира се, терминът „течност“ се използва метафорично. Котките могат да се оформят, за да се поберат в различни пространства, подобно на течността, която приема формата на контейнера си. От научна гледна точка течностите са вещества, които текат и заемат формата на каквото и да ги държи, без фиксирана форма, но с постоянен обем. Когато се прилага за котки, идеята е, че телата им са невероятно гъвкави, което им позволява да се разтягат, сгъват и усукват, за да се поберат в тесни или странно оформени пространства.
"Не разхождайте котката си". Кралското дружество за защита на животните недоволства
Но има и друг аспект: самосъзнанието на котките. За да знаят, че могат да се поберат във всякакви места, котките трябва да имат забележително самосъзнание.
Самосъзнанието при животните обикновено се свързва с когнитивна сложност. Често се тества чрез добре познатия огледален тест, при който се наблюдава животно, за да се види дали може да разпознае себе си. Преминаването на огледалния тест предполага форма на себепредстава – способността да разпознава собственото си тяло като различно от околната среда. Но самопредставата може да се прояви по различни начини, не само чрез визуално разпознаване, но също и чрез пространствено осъзнаване – знаейки как тялото се вписва във физическия свят.
Котешка геометрия
Биологът Петер Понграц от университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща решил да провери дали котките осъзнават размера си, когато се провират през малки отвори. С други думи, Понграц искал да провери дали котките знаят, че са „течни“.
Експериментът включвал 30 домашни котки, всяка изправена пред прогресивно по-малки отвори в панел (общо 38 котки били включени в проучването, но само 30 завършили експеримента). Тези отвори били с фиксирана височина или ширина и целта била да се наблюдава как котките ще реагират, когато се сблъскат с отвори, които в някои случаи са по-малки от ширината или височината на гърдите на котката.
Какво мразят изключително много котките
По време на експеримента изследователите забелязали нещо интригуващо: докато котките бързо се приближавали до високи, но тесни отвори без колебание, те се забавяли значително, когато се приближавали до по-ниските. Те се колебаели, особено когато височината на отвора била по-малка от височината на котката при холката (най-високата част на гърба на котката). В тези случаи някои котки дори търсели алтернативни начини да преодолеят препятствието, като например да го прескочат.
„Забележително е, че котките показаха колебание както преди да се опитат да проникнат през най-ниските отвори, така и докато се движат през тях. Този тест изисква решителен отговор от страна на участника, преди да осъществи контакт с отвора като доказателство, че разчита на умствената си представа за своя собствен размер и/или форма“, пишат изследователите.
Високо срещу широко
Тези наблюдения предполагат, че котките използват комбинация от стратегии, когато решават дали да преминат през дадено пространство. Когато отворът е достатъчно висок, те разчитат на гъвкавостта и опита на тялото си. Но когато височината е неудобна, те спират, привидно осъзнавайки, че телата им може да не пасват.
Интересното е, че изследването установило, че по-високите котки са по-склонни да се колебаят или да търсят алтернативни решения, когато отворът е неудобно нисък. Това сочи възможността височината на тялото да играе важна роля в това как котките възприемат препятствията в своята среда и че може да са по-чувствителни към вертикалните ограничения, отколкото към хоризонталните.
Няколко причини, поради които котките "месят" с лапите си
Котешките мустаци, или вибриси, също могат да играят роля в този процес на обучение. Тези силно чувствителни „антени“ са разположени на муцуните им и могат да откриват близки предмети, помагайки на котките да преценят дали могат да преминат през тясно пространство. Тази тактилна обратна връзка може да допълни тяхната визуална оценка, позволявайки им да вземат по-точни решения относно пространството.
Елегантен експеримент
Първият въпрос, на който изследователите искали да отговорят, бил дали котките вземат съзнателно решение въз основа на размера на тялото си, преди да се опитат да преминат през малък отвор. Резултатите показали, че докато котките невинаги вземат ясно решение, преди да се доближат до тесни пространства, те показват ясни признаци на осъзнаване на тялото, особено когато са изправени пред по-ниски отвори. Това предполага, че котките не разчитат само на метода „проба – грешка“, за да се справят с препятствията. Вместо това те черпят ментален модел със собствения си размер в определени контексти.
Това има смисъл предвид начина на живот на котките. За разлика от кучетата, които често преследват плячка на дълги разстояния, котките трябва да бъдат скрити и пъргави. Те често се придвижват в сложни среди, катерят се по дървета, провират се през тесни пространства и скачат от високи места. При тези сценарии грешното изчисление може да бъде опасно.
Последици за когнитивните способности на котките
Това изследване също предполага, че котките са способни на по-сложни мисловни процеси, отколкото често им се приписва. Въпреки че може да не показват същото ниво на самосъзнание като някои други животни, като човекоподобни маймуни или делфини, способността им да преценяват пространството и съответно да коригират движенията си показва ниво на осъзнаване на тялото, което е доста забележително.
Слуга или господар? Как котките ви виждат в действителност?
За собствениците на домашни любимци това изследване предлага някои практически прозрения. Това предполага, че котките са повече от способни да преценят дали могат да се поберат в пространство, което може да обясни защо изглежда, че без усилие се промъкват през пролуки, които изглеждат невероятно малки.
Но също така изследването подчертава важността на осигуряването на среда за котките, която им позволява да упражняват тази естествена способност. Препятствия като тунели, конструкции за катерене и тесни проходи могат да помогнат за поддържането на ума и тялото на котката ангажирани, което им позволява да усъвършенстват уменията си за пространствено осъзнаване.
Изследването е публикувано в списанието iScience.
