Точно преди 180 години се случила "голямата лунна измама" – една от най-успешните мистификации, в резултат на която половината Америка повярвала, че на Луната има живот.
На 25 август 1835 година нюйоркският вестник Sun започнал да публикува серия от шест статии. В тях се съобщавало за велики изобретения, направени от един най-прочутите по това време астрономи – сър Джон Хершел-младши, и последвалите след това невероятни открития.
Вестникът при това се позовавал на кратко съобщение в единбургското списание Journal of Science и основно на попаднали в редакцията записки на несъществувалия никога, както станало ясно по-късно, д-р Андрю Грант, асистент на учения.
Съобщавало се, че сър Джон е съединил микроскоп със седемтонен телескоп с невиждани размери и с помощта на това оптично оръдие, монтирано от него на нос Добра надежда, постигнал 42-хилядно увеличение.
Насочвайки апарата към Луната, Хершел открил там цивилизация на селенити, които представлявали двуноги разумни бобри, и няколко раси крилати мишехора, различаващи се помежду си с цвета на кожата.
Бобрите били на Луната очевидно нещо от рода на австралийските аборигени или диваците на Амазонка, те умеели да палят огън и живеели в хижи. Мишехората пък имали вид на по-човекоподобни, ръстът им не превишавал четири фута, лицето им напомняло на орангутан, покрити били с тъмна козина и имали крила подобно на тези на прилепите.
Благодарение на това те можели да си летят насам-натам, да си хапват плодове и да се отдават на развлечения, "каквито с големи усилия може да се съгласуват с нашето земно понятие за приличие".
Как Америка луднала по тази сензация и до какво довело това, можете да научите в Мегавселена.