Приливните вълни и цунамито – двата най-мощни вида вълни на Земята – често се бъркат. Докато термините понякога се използват като синоними, приливните вълни и цунамито всъщност имат различни причини.
„Терминът приливна вълна доминираше до цунамито в Индийския океан през 2004 г., отчасти защото повечето наблюдения на цунамито дотогава описваха водни явления, които приличаха на бързо напредващи или бързо намаляващи приливи и отливи“, казва пред Live Science Костас Синолакис, директор на Центъра за изследване на цунамито в Университета на Южна Калифорния. „През 2004 г. получихме достъп до няколко видеоклипа от цунамито в Индонезия и Тайланд и разбрахме, че гигантските цунами не приличат на приливи и отливи.“
Най-високата вълна, регистрирана някога на Земята
Приливните вълни се причиняват от гравитационното взаимодействие между Земята и Луната – и в по-малка степен Слънцето. Тези вълни са продукти на моделите на приливи и отливи, които водят до ежедневни ниски и високи приливи и отливи в крайбрежните райони, което означава, че те обикновено са предсказуеми, корелиращи с фазите на Луната.
Приливите са най-високи по време на новолуние – когато Луната е между Земята и Слънцето; и по пълнолуние, когато Земята е между Луната и Слънцето.
Гравитацията на Луната упражнява по-голяма сила върху регионите на Земята, които са най-близо до Луната, което привлича вода там. Междувременно океаните от страната на Земята, противоположна на Луната, също изпитват издутина поради инерция – естествената тенденция на движещ се обект да продължи да се движи или неподвижен обект да остане неподвижен. Водата, която се отдалечава от Луната, се съпротивлява на гравитационните сили, които се опитват да я изтеглят в обратната посока.
Тези две издатини се движат около Земята, докато нашата планета се върти и Луната обикаля около нас, което означава, че повечето региони изпитват прилив два пъти на всеки 24 часа и 50 минути. Междувременно отливите се случват в райони, които не са нито най-близо, нито най-далеч от Луната.
Приливната вълна може да се простира на хиляди километри. В много случаи приливните вълни са малки. Но определени географски характеристики, като тесни заливи и речни устия, могат да концентрират енергията на приливите и отливите, създавайки огромни вълни в някои райони.
Приливните вълни обаче не са съпоставими с разрушителната сила на цунамито – термин, означаващ пристанищна вълна на японски. За разлика от приливните вълни, цунамитата са до голяма степен непредвидими. Те са резултат от подводни земетресения, свлачища, вулкани и дори метеорити.
Подводните земетресения в зоните на субдукция, където една континентална плоча се плъзга под друга, често причиняват големи цунамита. Земетресения с магнитуд 6,5 или повече, които се случват на сравнително малка дълбочина и повдигат земната кора, вероятно ще причинят цунами. В допълнение вулкани и свлачища – под водата или на сушата в близост до океана – водят до движение на големи количества магма и скали, които могат да предизвикат цунами. Тези събития могат да бъдат пропуснати от системите за ранно откриване, казва Синолакис.
Силата от събития като тези измества водата и енергията от това изместване се разпространява като вълна. Цунамито може да бъде локално, регионално или далечно в зависимост от силата. Цунами може да е резултат от събития, които се случват близо до мястото, където вълната удря бреговата линия, но може да се случи и на хиляди километри.
Цунамито може да е едва видимо, повдигайки повърхността на океана само със сантиметри. Но то може да се движи със скорост от 800 км/ч. Периодите варират от няколко минути до два часа. Докато по-малките дълбочини в близост до бреговете забавят вълните, те увеличават височината, защото вълните, следващи първоначалния фронт на вълната, ги настигат, добавяйки сила зад него. Това явление обяснява масивните стени от вода, които могат да се появят, когато цунамито достигне сушата.
Цунами с размерите на небостъргач вибрира през Земята и никой не го вижда (ВИДЕО)
Тъй като цунамитата са до голяма степен непредвидими, хората в уязвимите крайбрежни зони може да имат само няколко минути, за да стигнат до по-високи места. Някои от най-големите цунамита са създали вълни, които са наводнили райони на километри навътре. В резултат на опустошителното цунами в Индийския океан през 2004 г., което доведе до смъртта на близо 230 000 души, сензори бяха инсталирани в рискови региони, за да се създаде система за ранно предупреждение.
„Цунамитата се наблюдават със системата за оценка и докладване на цунами в дълбокия океан (DART). Това е мрежа от офшорни шамандури, които предават сигнал от рекордери за налягане на дъното към повърхността на океана и след това – към сателити, които от своя страна свързват сигнала с центровете за предупреждение“, казва Синолакис. Но системата далеч не е идеална.
„Проблемът е, че сега около 50 DART-а покриват Тихия и Индийския океан. Около половината работят във всеки един момент. Нуждаем се от поне 150, разпределени из световните океани за ефективна система с насочени предупреждения“, допълва той.
