През зимата на 1911 г. Ниагарският водопад се превръща в сюрреалистичен пейзаж, когато брутално застудяване превръща гръмотевичната каскада в ледено чудо. Температурите са ниски в продължение на седмици, обвивайки водопада и околния пейзаж в дебели слоеве лед, създавайки рядката илюзия, че Ниагара е замръзнала. Посетителите се тълпят, за да станат свидетели на необикновената гледка, която все още се помни като едно от най-драматичните замръзвания в историята на водопада.
Ниагара не замръзва (технически)
Ниагарският водопад, образуван преди около 12 000 години в края на последната ледникова епоха, е изваян от топенето на ледниците. Водата от Големите езера започва да тече над Ниагарския откос – стръмна част от древна скала, постепенно ерозирайки основната скала и образувайки дефилето и трите емблематични водопада: водопада Подкова, Американския водопад и водопада Булчински воал.
Противно на някои твърдения, Ниагарският водопад не замръзва напълно. Водата замръзва при 0°C, но поради големия обем и движението на водата ще са необходими много по-ниски температури: около -10°C или по-ниски за продължителен период от време. С около 168 000 кубически метра вода (еквивалент на милион вани), течащи в минута, силата и обемът правят невъзможно замръзването на водопадите.
Когато два милиона години не спря да вали
Обемът на водата е абсолютно чудовищен и прави потока твърде силен, за да замръзне напълно.
Дори когато части от Ниагара замръзват, реката под водопада продължава да тече. В повечето случаи водата под леда продължава да тече стабилно, тъй като постоянното движение на реката помага да се предотврати пълното ѝ замръзване. Потокът от вода от водопада също раздвижва реката, като я предпазва от това да стане достатъчно тиха, за да може ледът да я скове напълно.
Но при особено тежки зими дебели слоеве лед могат да се образуват на повърхността на реката, създавайки това, което е известно като „леден мост“. Известно е, че този феномен се простира през реката, свързвайки канадската и американската страна. Тези мостове са били толкова стабилни в миналото, че хората са ги преминавали пеша.
Всъщност до 1912 г. на туристите било позволено да се разхождат по тези ледени мостове и дори да спортуват върху замръзналата река. След трагичен инцидент обаче, при който ледът се счупил, практиката била забранена.
Защо понякога изглежда, че Ниагара замръзва
При определени условия водната повърхност може да замръзне и ледът може да се натрупа около водопада и по скалите, създавайки впечатлението, че Ниагара е спряла.
За да се случи това и Ниагарският водопад да замръзне частично, трябва да се съгласуват няколко специфични метеорологични условия. Първо и най-важно, температурите трябва да паднат доста под нулата и да останат такива за продължителен период от време. Обикновено живакът трябва да остане около или под -10°C в продължение на няколко дни или седмици, за да настъпи забележимо замръзване.
Ниските температури карат мъглата и водните капки от водопада да кристализират във въздуха. Тази мъгла е резултат от силата на водопада, който изпраща фини пръски вода в атмосферата. Докато студеният въздух циркулира, тези капчици замръзват, прикрепвайки се към близки структури, растения и скали. Колкото по-продължително е застудяването, толкова по-голямо е натрупването на лед.
Ако силните ветрове издухват мъглата в една посока, ледът ще се натрупа от едната страна на водопада по-силно от другата. Ето защо през някои зими ще видите дебели слоеве лед на Американския водопад, докато водопадът Подкова остава сравнително естествен.
Докато ледът се натрупва, той може да извае зрелищни сцени от снежни и ледени образувания, създавайки илюзията, че Ниагара е замръзнала. Тези ледени образувания са особено дебели в основата на водопада.
Веднъж част от Ниагара напълно замръзва
Единственият път, когато реката и водопадите действително замръзват, е на 29 март 1848 г. Технически това все още не е пълно замръзване – това е задръстване от лед, което блокира потока на реката за около 40 часа.
През 1912 г. Американският водопад също напълно замръзва. Въпреки че е по-малък от съседния водопад Подкова, който се намира от канадската страна, Американският водопад е впечатляваща гледка.
Не е необичайно Ниагара да замръзне частично. През някои зими ледената покривка става дебела от 12 до 30 м, въпреки че тази дебелина не е достигана от 1954 г.
Годините 1885, 1902, 1906, 1911, 1932, 1936, 2014, 2017 и 2019 се отбелязват с частично замръзване на водопада.
Бъдещето на замръзналата Ниагара
През последните години честотата и интензивността на тези замръзвания са намалели, отчасти заради глобалните климатични промени. По-топлите зими означават по-малко трайни застудявания и по-малко възможности за екстремни условия, които водят до мащабно образуване на лед.
В исторически план Ниагарският водопад замръзва на всеки няколко години по време на особено сурови зими. Най-известното от тези замръзвания се случва през 1848 г., когато ледено запушване на езерото Ери намалява водния поток толкова драматично, че Ниагарският водопад изглежда напълно спрял за почти 30 часа. Но тъй като температурите продължават да се повишават в световен мащаб, подобни драматични събития може да станат все по-редки.
Неразказаната истина за библейския Ной
Феноменът на замръзване на Ниагарския водопад може също да бъде повлиян от нарастващата непредсказуемост на метеорологичните модели поради изменението на климата. Въпреки че все още може да се наблюдава периодично замръзване в бъдеще, условията, необходими за създаването на тези спиращи дъха ледени образувания, може да станат по-редки.
Това, че средните температури се повишават, не означава, че Ниагара няма да „замръзне“ отново – все още ще се случват ледени магии. Но въпреки че ледът може да достигне впечатляваща дебелина, той рядко спира изцяло водния поток. Вместо това водопадът продължава да гърми под повърхността, невидим, но жив.
