Здравната комисия ще се заеме със законодателната си програма с летящ старт - още на 1 септември, за когато предвиждам извънредно заседание. На него ще започнем разглеждането на промените в Закона за лечебните заведения на второ четене. Имаме амбицията още първата работна седмица да приключим с текстовете в комисията и да бъдем готови за пленарната зала до втората седмица на септември, за да може да се спазят сроковете, предвидени в преходните и заключителните разпоредби. Така до края на годината ще имаме нова Национална здравна карта, която ще предопредели договорните партньори на НЗОК за 2016-а. Това заяви в интервю за в. "Труд" д-р Даниела Дариткова, депутат от ГЕРБ.
Тя уточни, че депутатите от ГЕРБ, както и народните представители от повечето парламентарни групи, са внесли своите предложения за поправки основно срещу премахването на изискването управителите на лечебните заведения да имат квалификация по здравен мениджмънт.
Според нея няма достатъчно аргументи и за връщането на задължителната акредитация на лечебните заведения.
„Акредитацията трябва да се изисква само от лечебните заведения, които обучават студенти и специализанти. В противен случай ще се извърши допълнително администриране и финансово натоварване на болниците, без да се отразява съществено на качеството на работата им.“, смята Дариткова.
Тя информира и, че ще бъде внесена промяна в предложеното задължително сливане на центровете за лечение на онкологични, кожни и психични заболявания с местните многопрофилни болници.
„Трябва да се направи преценка на реалната картина въз основа на решенията на областните комисии, изработващи областните здравните карти. По този начин решението за преобразуване трябва да е резултат от анализ върху заданието на министъра за създаването на картата, потребностите в района и, от друга страна, то да се съобрази с мнението на собствениците в лицето на общинските съвети. Факт е, че те реагираха отрицателно на първоначалните предложения за сливането на бившите диспансери с болници. Това са основните позиции, върху които ние ще проведем дебати, ще чуем всички аргументи, но и ще държим на нашите предложения. Надявам се в хода на разискванията да се постигне съгласие, което да е предпоставка за добра структурна реформа в сектора.“, изрази надежда Дариткова.
Относно приватизацията на болниците според Дариткова отново трябва да има първоначален анализ - финансов, икономически, социален. Необходимо е първо да се изработи Националната здравна карта, да се види обективната действителност по отношение на разположението на структурите и тогава да се пристъпи към законодателна промяна, позволяваща приватизация. Но при всички положения анализът трябва да е предшестващ, за да почиват решенията на базата на обективна необходимост.
Д-р Дариткова увери, че „ще държим да се спазят приоритетите, заложени в Концепцията за здраве 2020. Според нея заболеваемостта и смъртността от социално значимите заболявания трябва да се понижат. Така че ще е нелогично именно по тези заболявания да се стигне до някакво орязване на права на пациенти. Тук ще реагираме категорично против, а в рамките на общественото обсъждане, което ще съпътства създаването на основния и допълнителния пакет, ще могат да реагират и всички заинтересовани пациентски, съсловни и професионални организации. Активно трябва да се ползва и общественият съвет към МС „Партньорство за здраве“. Заявеното прозрачно управление на системата категорично ще изисква предварително декларирано съгласие и съобразяване с всички мнения преди финализирането на пакетите.“
Дариткова обобщи, че няма съществена разлика в системата от септември 2014-а спрямо септември 2015 г.: „За съжаление отново имаме дефицит на ваксини, отново имаме фиксирани бюджети на лечебните заведения и тенденция към преразход по отделните пера на НЗОК. Усилията трябва да са насочени към приетите промени в законите и тези, които престоят да се гласуват, за да се дадат решения на натрупаните проблеми. И всичко това да се случи в рамките на следващите месеци. Защото темпът на промените е леко забавен!“
