Той умее да докосва с писаното си слово, но не и да ни остави безразлични. Ако още не сте убедени в това – проверете сами с романа му „Екстазис“ или някой от разказите му в „Млък“. А наесен очаквайте новата му книга. Зададохме на Радослав Бимбалов нашите 20 въпроса и ето – може да почувствате отговорите му:
Как би обяснил работата си на първокласник?
За щастие, на хлапетата изобщо не им пука какво правя в редките мигове, когато не съм чудовището, което ги гони из стаите, те се крият, пищят и ме замерят със сандали, възглавници и кукли с паднали глави. Всъщност доста по-важно ми е да се опитам да обясня на дребосъците какво е добро, какво зло и как приказката, в която ще живеят, се пише от тях самите.
Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост?
Първата ми работа, като юноша (тогава нямаше тийнейджъри още), беше в озеленяването. В най-голямата жега на едно пловдивско лято, крачех с разтопени по голите ми нозе гумени ботуши зад една водоноска и поливах млади дръвчета. Нямаше нищо еко-био-модерно в това, беше потно и миризливо занятие, но с изкараните банкноти получавах най-важното, което до ден днешен ценя над всичко друго – независимост. Именно затова никога (дори и да се налага да се върна обратно в озеленяването) не бих приел да работя като рупор на нечия пропаганда.
Извънземните идват и искат да унищожат по-ненужната част от човечеството – каква полза от себе си би изтъкнал пред тях?
Бих попитал „Ненужна за кого”? (Не е заради спора, просто съм осъзнал, че понякога, като удължиш разговора, има вариант да удължиш и живота си)
Твой вреден навик, с който губиш битката всеки ден?
Най-опасните навици са тези, които си мислиш, че си преборил окончателно - те винаги надничат някъде зад ъгъла, дебнат подходящ момент да се върнат тихомълком. Тъпото е, че изоставяме разни вредни навици и на тяхно място създаваме нови. Сред тези, новите ми, най-упорит е надничането в социалните мрежи. Сякаш имам вътрешна потребност да попия горчилката на човешкото отрицание, киселото на одумването, стипчивото на отхвърлянето - противен коктейл, станал необходим за кръвоносната ми система.
Полезно умение, което скоро усвои?
Научих се да не вдигам прекалено пулса си на бягащата пътека, което намирам за своя лична, бавна, еволюционна придобивка (явно затова чак сега ми се случва).
В коя знаменитост беше влюбен като малък?
О, когато аз бях малък, телевизията беше черно-бяла, а ние въздишахме основно по плакати (някои, поизбледнели, все още може да се видят в по-старите тираджийски кабини). Русокоси създания от извънземен (разбирай западен, далечено от сивотата на соца) вид, някакви певици като Саманта Фокс или Сабрина, които така и не чух да пеят (а и не съм искал точно това от тях). От по-достъпните за нас разкрепостени секссимволи помня и Лепа Брена, която можехме да чуем и как пее, но спирахме звука, докато зяпахме със спрял дъх всеки милиметър от кокилите на токчетата ѝ до отрязаните до дъно дънкови панталонки. Но въпросът беше в коя знаменитост съм бил влюбен. Сега осъзнах, че като малък съм обичал толкова много жени едновременно и по равно. Ето това умение губим като станем големи.
Голяма беля, която си правил?
Моята фамилия идва от турски и означава „хиляда бели”. Предците ми в Странджа планина са създавали бая проблеми на турските си господари - поради своята вродена непокорност. Аз, като достоен наследник на рода си, намирам своята непокорност за голяма беля, която с удоволствие предавам на дъщеря си.
Мъдър съвет, който си давал?
„Не слушай мен”.
Кое в социалните мрежи те вбесява най-лесно?
Социалните мрежи напълно изгубиха идеята на своето създаване - те вече не свързват, а категорично разделят хората. Учим се един друг да се ненавиждаме. В новата си книга (продуктово позициониране - роман със заглавие „Ти, подобие мое”, ще излезе наесен) третирам тази загуба на човечност, сполетяла ни напоследък - „Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.”.
С какво ядене и пиене да те почерпи онзи, който иска да ти се хареса бързо?
Свински уши, но не е лесно това - добрите печени свински уши са деликатесен разкош.
Хобито, за което много би искал да имаш време?
Аз имам чудесно хоби от дете, баща ми ме научи. Стояхме с часове, седнали на метър един от друг, вперени в малките червени връхчета на плувките, топнали се в кротката вода. Не си говорехме, не намирахме смисъл да разменяме мислите си, трупащи се в притихналите ни глави. Просто споделяхме мълчанието, синьото над нас и крясъците на жабите. Липсва ми това. И той.
Най-глупаво загубеното време от теб напоследък?
Слушах Нешка Робева и Мартин Карбовски да обсъждат „Времеубежище”.
Място или град, който наскоро се настани в сърцето ти?
Берлин, за мое учудване. В този град видях модерното лице на свободата - тази свобода, която идва от дисциплината на истинското равенство между хората - без значение от какъв пол, цвят и произход си, без значение какъв е здравният ти статус и физически възможности - имаш равни права и равни задължения в обществото, стига да спазваш правилата на това общество. И толкоз. Просто е, но и не съвсем.
Фото: Ана Младенова
България ще се оправи тогава, когато...
... Когато накълцаното до болка общество намери общ път, но НАПРЕД. Трябва ни една обща кауза, която да обедини някак тази разбита нация. Аз я виждам тази кауза, но знам колко трудно ще я приемем и подемем, понеже тя е дългосрочна, а проблемите ни се редят, един след друг, ежедневно. Каузата е ПРОСВЕТА, което е образование и култура, само че ръка за ръка. България може да стане единна, ако реши да съхрани, разбуди и развие не просто някаква автентична, изтупана от нафталина „традиционна култура”, а модерна културна среда. Това ще ни даде не само път напред в съвременна Европа, но и ще ни даде лице, идентичност. Именно липсата на идентичност е драмата ни, тя поражда това лутане в миналото или страха от бъдещето.
Като кой литературен или филмов герой би искал да поживееш за месец?
Е, това си ми е детска мечта - да съм Едмон Дантес и да усещам удоволствието от отмъщението. Страшен кеф.
Муха на стената на коя важна за теб личност би искал да си?
Ох, не знам как ще прозвучи, но заради новата си книга порових доста дълбоко всичко налично за Адолф Хитлер (включително почетох от неговата ужасяващо тъпа книга) и установих, че никой не е познавал истинското лице на този сбъркан човек. Дори в най-близкото си обкръжение е бил странен, прикрит, затворен в тъмницата на мрачното си съзнание. Би било полезно да наблюдаваш такава кошмарна личност в прикритието на муха.
Ако на оня свят попаднеш в Ада, с кой известен човек би искал да делиш един казан, за да ти минават малко по-леко мъките там?
Путин. Той е толкова леден, че и врящата вода няма шанс. Освен това е дребен, и ще потъне (а това ще го направи още по-леден). Може би за последното бих му помогнал дори.
Ако свръхсила ти обещае, че ще настъпи световен мир и благоденствие, но в замяна трябва да набиеш трима човека – кои ще са те?
Този, който ми обещае световен мир и благоденствие, подлъгвайки ме да набия трима души, заслужава да отнесе боя. Защото дяволът не е вселил се в трима човека зъл дух, който можеш просто да унищожиш. Злото, за съжаление, е във всеки един от нас, макар и в различна степен. Хората заедно правят големите злини, тези отпред са просто лицето на чудовището, което можем да бъдем всички. Да си спомним как американското общество бурно аплодираше атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Или как руснаците сега боготворят своя диктатор, който ще остави кръв по дланите им за поколения напред. Човеците са склонни към групова жестокост, така я опрадават, намират основание за нея. Не са трима виновните, милиарди сме.
Ако се преродиш в животно, кое да е то?
Син кит. Голям, колкото самото море и точно толкова вечен. И може би мързелив.
Ако беше благородник, какъв девиз би бил изписан на герба ти?
Ако ще е на латински (герб е, все пак), трябва да е „Dum spiro, spero”, но понеже едва ли тези, които ще се засилват към щита ми, ще отбират от латински, бих сложил нещо друго. „Забранено за глупаци“ - това определено ще ги настърви да ме атакуват. Пък аз обичам това.
