Това трябваше да бъде началото на една нова ера. За първи път кандидатите за председател на Европейската комисия от големите партии обмениха гледни точки на открит телевизионен дебат. Идеята беше да се даде възможност на гражданите директно да решат кой да е достоен да оглави ЕК.
В понеделник вечерта в Маастрихт се срещнаха четиримата топ кандидати. Социалдемократите изпратиха председателя на Европейския парламент, германецът Мартин Шулц, а консерваторите- дългогодишният премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Либералите бяха представени от бившия белгийски премиер Ги Верхофстад, а Зелените- от досегашния евродепутат Ска Келер. Всъщност, на разговорите беше поканен дори и левият кандидат Алексис Ципрас, но той отказа да се яви.
За Шулц персонализирането му като водещ кандидат е една добра възможност. Той сподели, че по-рано се е явил на изборите за Европейски парламент, за да агитира за една институция. Но сега е различно. За пръв път има състезание между кандидати и техните програми. Когато модераторът на дискусията попита дали в момента няма нужда една политическа поп звезда да застане начело на ЕК и да вдъхнови европейските граждани, Шулц отговори убедено: "Ако имате нужда от поп звезда , аз съм готов".
Но за разлика от поп звездите, кандидатите за лидерското място в Европа са твърде малко известни. Зеленият Ска Келер, например, се наложи чрез общоевропейско онлайн гласуване на Зелените. Недостатъкът: активността на членовете на партията беше изключително ниска. Вместо предвижданите 200 хиляди, в разговора взеха участие едва 20 хиляди души. В крайна сметка стана така, че Келер наистина е сред топ кандидатите за ЕК, а в листата на Зелените в Германия се намира едва на трето място. Що се отнася до Ги Верхофстад, едва ли има много хора в Германия, които знаят кой е той.
За Юнкер, от друга страна, има какво да се каже, тъй като той успешно и продължително управляваше групата на финансовите министри от еврозоната. Но и той си има своите недостатъци. Християндемократическият съюз (ХДС) изглежда е решил да премълчава името му в предизборните си реклами. От плакатите гледа не неговото лице, а това на германския канцлер Ангела Меркел. Една от причините е, че докато оглавяваше Еврогрупата, Юнкер стана непопулярен с някои свои предложения. Едно от тях беше това за еврооблигациите.
Най-недвусмислен по отношение на ролята на ЕС беше либералният кандидат Ги Верхофстад, който говори за нуждата от скок на европейската интеграция като двигател на растежа, давайки за пример банковия съюз. По думите на белгийския политик, банковият съюзът ще даде възможност за по-ниски лихвени проценти, а един енергиен съюз ще позволи да се намали цената на електроенергията. Наред с това, белгиецът говори за създаването на съюз за отбрана.
Кандидатите разполагаха с малко време за отговори. Понякога то беше 30 секунди, понякога една минута. Това изкуши участниците да изговорят твърде много изтъркани фрази. Келер, например, заяви: "Искаме зелени работни места и по-зелена икономика. Искаме също така повече образование и обучение".
В края на дебата липсата на време беше толкова голяма, че за заключителното изказване на Мартин Шулц остана съвсем малко.
"Имам ли 15 секунди?”, попита той, на което модераторът отвърна, че Жан-Клод Юнкер разполага с още една минута, а Мартин Шулц - с малко по-малко, което е свързано с правилата на дискусията. Тогава Юнкер покровителствено отвърна, че може би няма да използва цялото си време и му подарява три секунди. Някои наблюдатели може да видят в този жест предвестник на широка коалиция в Европейския парламент.
Das Handelsblatt
