Кафявата мечка е един от емблематичните видове животни за България. За разлика от много други страни в Европа, в които видът е изчезнал или е в критично състояние, България все още поддържа популация от няколко стотин индивида. Обитава основно големите планини, където са съхранени големите горски масиви и стари гори на страната, значителна част от които - в националните паркове.
Кафявата мечка в България в миналото и днес
Според първото специално изследване от 1934 г., числеността възлиза на около 300-366 мечки, а убитите мечки за годината са 32. Около средата на 20-ти век, когато разпространието е много сходно със сегашното, анкетните данни посочват за около 450 мечки към 1959 г.
Според оценките за числеността на българската популация в края на 70-те години, максималната численост по това време е около 600 мечки, а през 80-те години числеността възлиза на 700-750 индивида. Същият брой се отчита и през 90-те години. В края на 20-ти и началото на 21-ви век в резултат от бракониерството популацията намалява.
Числеността на вида към 2020-2021 г. надхвърля 450 индивида.
Къде има най-много мечки в България?
Къде живеят кафявите мечки
Мечката обитава места, разположени далече от човешко присъствие. Основните предпочитани местообитания днес са старите, предимно планински гори в средните и високите горски пояси (над 600-1000 м). В по-ниските части (Централен Балкан, Южен Пирин), предпочитаните местообитания са буково-габърови и дъбови гори, предимно по стръмни и скалисти ждрела. Кафявата мечка обитава широколистните и смесени гори в Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина. През лятото търси усилено храна и може да се изкачи и на високопланинските поляни.
Срещи с мечка в населени места
През 2021 г. в Родопите бяха намерени три малки мечета Хуба, Вихър и Горан, сами и уплашени. Еколози ги изпращат в специализиран център, където прекарват близо година и отново ги връщат в дивата природа.
През юли 2023 г. във вила в село Костенец, Софийска област, беше намерено малко мече. Първоначално мечето е изнесено от жител във вилата, но по-късно влязло в друг двор, където му позволили да пие вода. Въпреки усилията на горските служители да върнат мечето обратно в гората, то продължава да се връща в селото. Затова е предадено на специализиран център.
От няколко години мечка, наречена Симона, обикаля района на село Могилица, Смолянско и навлиза в дворовете на местни жители. Затова през 2020 г. се издава разрешително за нейния отстрел. Макар мечката е застрашен вид, отстрелът е разрешен, само ако появата на мечката застрашава човека. Местните и еколози се активизират в опит да я хванат, за да я спасят. Фотокапан засича Симона, тя е упоена и спасена.
Опасни ли са мечките в Европа? Ето колко често се случват нападения
С какво се храни кафявата мечка?
Храната, която мечката консумира, се променя според сезона и географските условия. Мечките в Стара планина консумират основно храна с растителен произход.
В началото на пролетта мечката търси остатъци от жълъди, корени от тревни и луковични растения. Опитвайки се да намери безгръбначни животни и гризачи дори обръща камъни, сваля мъховата покривка от дърветата и изравя дупки и мравуняци.
С увеличаването на разнообразието от растителна храна през лятото, интересът й към месото намалява. Мечката предпочита дрян, малина, къпини, овощни дървета, а най-много обича ягоди. През късна есен мечката се готви за зимен сън и търси жълъди от бук и дъб, които са богати на калории.
Защо кафявата мечка е важна за екосистемата
През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечката се храни с мърша от умрели през зимата животни.Така тя помага за превенция и ограничаване на опасни болести. Мечката е способна да измине десетки километри на ден. Като се храни с диви плодове, тя допринася за разнасянето на семената им, а с това и за богатството и генетичното разнообразие на съответните растителни видове.
Мечката е застрашен вид
Кафявата мечка е включена в Червената книга като застрашен вид. Като върховен хищник в нашите гори, мечката практически няма естествени врагове. Основната причина за намаляване на популацията на мечката е свързана с човека. Мечките изчезват в резултат на човешка дейност: желание за трофей, страх при поява на мечка в нов район, грешка при организиран лов, отрови, примки и др.
Любопитни факти за мечката
- Малките мечета се раждат през януари по време на зимния сън на майка си и тежат 300-400 г. Благодарение на мазното мляко на майката, още през април успяват да увеличат теглото си около десет пъти, когато напускат бърлогата.
- Костни находки доказват, че мечката е била широко разпространена по нашите земи от хилядолетия. Римски надписи от 2-ри век от района на Монтана и Сталийска махала споменават за пренасяне на десетки мечки с кораби по Дунав за римските арени.
- Възрастните мечки не надвишават 150-250 кг. През 1939 г. е засечен рекорден екземпляр с тегло над 350 кг.
Източник: Оперативна програма "Околна среда"
