Вероятно считате, че здравословното хранене изключва консумацията на храни с изписани Е-та на опаковката? Това схващане е погрешно. Добавките, подобрителите, оцветителите, обозначени като Е-та на етикета, са напълно различни и сред тях има както вредни, опасни и забранени в някои държави, така и полезни и познати съставки, които познаваме и консумираме, но под други имена. Е330 например, което звучи страшно, всъщност е безвредната и позната на всички лимонена киселина, която ще откриете във всяка кухня.
Какво сочат различите Е-та върху опаковката?
За да може да прецените какво всъщност ядете и дали е полезно или вредно за здравето ви, следва да познавате различните Е-таи какво се крие зад тях, както и кои при какви болести не се препоръчват. С цифри от 100 до 199 се отбелязват оцветителите. Сред тях има както полезни, така и далеч не напълно безвредни, каквито са изкуствените оцветители.
С цифри от 200 до 299 се отбелязват консервантите. Консервантите не е задължително да са вредни, напротив – благодарение на консервантите храната не се разваля и стига годна за консумация до трапезата. Пак те не позволяват образуването на гъбички и размножаването на бактерии в храната, което прави наличието на консерванти важно за здравето.
С цифри от 300 до 399 се отбелязват антиокисдантите. Сред тях са ценни съставки, които не вредят на здравето, а някои дори са полезни.
Стабилизатори и сгъстители носят номера от 400 до 499. Сред тях са и изкуствено създадени, които не могат да минат за напълно безвредни, макар да са изследвани и да се осъществява контрол над прилагането им.
Подобрителите са с номера от 600 до 699, а подсладителите – от 700 до 799. Сред подсладителите може да откриете както напълно безвредни, така и нарочени за опасни и дори насърчаващи образуването на тумори за какъвто считат и сочат аспартама.
Оказва се обаче, че противно на всеобщото битуващо мнение, най-разпространените Е-та, влагани в храните, на които най-често можем да попаднем, не са опасни за здравето. Други пък могат да бъдат опасни или непрепоръчителни за прием от хора с конкретни заболявания – като алергия и астма например. Като цяло лошата слава на Е-тата е преувеличена и познаването кои от тях са наистина потенциално опасни и кои напълно безвредни или дори полезни, е важно за вас.
Кои са част от полезните Е-та в храните?
Знаете ли, че витамин С, който е изключително полезен за здравето и имунната система, се обозначава с Е300 върху опаковката? Да, това е едно от полезните Е-та, които не следва по никакъв начин да ви притесняват. Други подобни са:
- Е100 – куркумин, който се използва за придаване на жълт цвят на храните и който също оказва позитивно въздействие върху здравословното състояние.
- Е1401 – царевично нишесте, което е напълно безопасно и безвредно за здравето.
- Антиоксидант, срещан често в продуктите, е розмаринът. Той също спада към полезните Е-та в храната ви.
- Е160 е бетакаротин, който се получава от моркови и шипки. Така вече не звучи страшно, нали?
Естествено наред с полезните и безвредни Е-та се срещат, макар и по-рядко, такива, които не се препоръчват като цяло или при определени заболявания, както и такива, които са забранени за употреба в редица страни, тъй като са сочени за вредни.
Кои са едни от най-вредните Е-та в храните?
Сред Е-тата, които може да избягвате с чиста съвест, са синтетичните оцветители Е 102 (да се избягва от хора с астма и от деца с хиперактивност), Е 110 (да се избягва от хора с алергии и уртикария), Е 122 (да се избягва от хора с алергии, забранен в някои държави) , Е 124 (да се избягва при хиперактивност, забранен в някои държави), Е 129. На пазара са налични продукти с естествени оцветители, означени също с Е. Предпочитайте ги, когато е възможно.
