В даден момент от възпитанието на детето всеки родител проявява определена доза критицизъм или контрол върху живота на детето си, но има и родители, които винаги искат да държат всичко в свои ръце. Те използват критиката и манипулацията като начин да контролират живота на отрочетата си, но създават една негативна и травмираща обстановка, която нанася вреди върху бъдещето им.
Обикновено твърде критичните личности накрая се оказват нарицисисти, искащи да поемат контрол върху живота на всички членове от семейството. Те обаче създават една токсична обстановка, в която се развиват децата им, а вследствие отключват и не толкова положителни личностни характеристики. Сред тях се нареждат:
7 знака, че сте добър родител, дори и да не мислите така
Проблеми в поведението
Когато още от ранните години на детето то бива постоянно критикувано, неоценявано и набеждавано, в следващ етап от развитието му то може да започне да проявява някои поведенчески проблеми. Такива са например твърде острата агресия, неподчинение, липса на уважение, физическа разправа, чупене на вещи и др. Ако това се случва в тийн фазата, в никакъв случай не бива да се пренебрегва, защото е знак, че детето носи в себе си травма, за която трябва да се говори.
Понижено самочувствие
Когато си критикуван дори от собствените си родители, е много възможно да започнеш да се замисляш за това дали си достатъчно добър/красив/умен и т.н. Особено ако детето не е поощрявано и подкрепяно в по-крехка възраст, то ще израсне с комплекси, несигурност в себе си и липса на каквото и да е самочувствие.
Липса на мотивация и желание за развитие
Този модел на възпитание може и да има за цел да мотивира детето да се докаже пред родителите си и да става по-добро, но в повечето случаи действителността сочи други резултати. Твърде критичните родители убиват желанието на детето да се развива и усъвършенства, тъй като по този начин то разбира, че вие го демотивирате, не вярвате във възможностите му и не сте доволни от прогреса. Така детето ви вече не открива смисъла да се старае за нещо, което никога не бива оценявано.
Перфекционизъм
Реакцията на всяко дете срещу критичното възпитаване е строго индивидуална, затова едни стават свити и демотивирани личности, докато други пък поемат противоположната посока и се превръщат е перфекционисти. Тази личностна характеристика може да се е развила поради липсата на удовлетвореност от страна на родителите и постоянната критика. Така детето никога не може да се задоволи с постигнатите резултати и винаги ще търси постигането на идеала.
