Когато има големи войни, силите на злото се активират навсякъде и докато войниците се бият на бойните полета, понякога някъде наблизо или в тила се случват много странни неща. Втората световна война е била изключение и Британия се оказала благодатно място за паранормални явления.
ARP бърза да помогне
Още по време на Първата световна война английските градове били бомбардирани многократно от германските дирижабли „Цепелин“ и тежките бомбардировачи „Гота“. Експертите предсказвали, че мащабните въздушни бомбардировки над цивилни ще бъдат важни в предстоящите войни. Ето защо, когато агресивността на хитлеризма започнала да изглежда заплашителна, британците през април 1937 г. създали Отдел за борба с въздушни нападения - ARP (Air Raid Precautions). С избухването на военни действия бойците на ARP осигурявали контрол на уведомяването на населението за бомбардировките с помощта на сирени за въздушна тревога, насочвали хората към бомбоубежища, раздавали и проверявали противогази, оказвали първа помощ на пострадалите от бомбардировките - с други думи, те се занимавали с решаването на много задачи, свързани с противовъздушната отбрана.
Общо през годините на Втората световна война около милион и половина души преминали през различни услуги на ARP. През 1943 г. в лондонския патрул на ARP служил човек на име Хауърд Лиланд, с когото веднъж се случил странен инцидент. В една октомврийска нощ той попаднал под бомбардировка. Близо до Хауърд избухнал самолетен снаряд и той се опитал да се скрие, като се втурнал в мазето на най-близката полуразрушена къща. Там той изчакал нападението, докато цимент и мазилка затрупали главата му заради близките експлозии. Когато всичко утихнало, Лиланд решил да се огледа и включил фенерчето си. Видял, че се намира в мръсна и прашна стая, откъдето нагоре водело старо стълбище. Изведнъж Хауърд почувствал, че някой го наблюдава. Това чувство бързо прераснало в страх. Лиланд помислил, че на върха на стълбата има някой, и осветил там с фенерчето си. Каква била неговата изненада, когато видял абсолютно невероятно същество там.
Рогатата котка
Като цяло то приличало като необичайно голяма котка с горящи червени очи, на чиято глава по някаква причина стърчали рога. По думите му странното същество буквално „излъчвало вълни от чисто зло“. Ярките очи на чудовището имали хипнотичен ефект върху човека и Хауърд изпаднал в състояние, подобно на транс. Той седял и гледал странния звяр, който междувременно скочил надолу по стълбите и се насочил към боеца на ARP, виейки зловещо. От този звук Лиланд се свестил и видял хора от неговия отряд да тичат в мазето. Оказало се, че колегите му го търсят от дълго време.
Хауърд им казал за призрачното създание, но никой от спасителите му не видял рогатата котка. Странното създание сякаш се разтворило във въздуха с появата на нови хора. По-късно обаче героят на тази история с изненада научил, че и други са виждали подобно същество в района. Хауърд Лиланд толкова бил шокиран от случилото се, че решил да потърси помощ от екстрасенса и ясновидец Джон Пендрагон.
Ясновидецът му разказал, че в къщата, където видял ужасното същество, някога е живял окултист, който използвал котки за своите мрачни ритуали, принасяйки ги в жертва на тъмните сили. Подобен род експерименти докарали окултиста до лудост и той се обесил. След това много хора видели огромна черна котка близо до тази къща. Съществото, което Хауърд срещнал в мазето на къщата, според Пендрагон било някакъв дух елементал или демон, приел формата на котка заради ужасните случаи на насилие над котки, които се случили в тази сграда.
Нощен патрул
Друга странна история се случила в Ливърпул две години по-рано. Тя за първи път била описана в книга от съвременния колекционер на градски легенди от Ливърпул Том Слемен. В петък, 31 октомври 1941 г. (отново октомври – какво съвпадение!), Кен, 55-годишен боец от опълчението, което било сформирано от резервисти, патрулирал през нощта територията на градския Стенли парк. Докато патрулирал, той срещнал велосипедист, когото разпознал като свой стар приятел по прякор Джагър, който участвал още в Първата световна война. Кен попитал Джагър какво прави тук и той му отговорил, че били забелязани нещо като планери над Стенли парк и той бил изпратен да провери тази информация. Сред многото задължения на опълчението било патрулирането на широки открити пространства като Стенли парк, където можели да кацнат вражески парашутисти или планери. В Ливърпул била настанала паника: очевидци твърдели, че са видели германски военен кораб в морето. Хората толкова се страхували от нахлуването на нацистките нашественици, че им се привиждали навсякъде.
- Сигурно има някакъв проблем с комуникацията, защото и аз бях изпратен тук по същата причина - казал Кен на приятеля си. - Но всичко, което видях досега, беше само мръсна сова от гробището Енфийлд.
След това Джагър се отправил да хапне, а Кен продължил да патрулира. Скоро той срещнал 70-годишния Макинтош, който работел в парка като пазач. Войникът му разказал за странните планери над Стенли парк. Кен смятал, че старецът ще пусне някоя шега над паникьорите, но той, напротив, кимнал с разбиране и след това казал:
- Това не са планери, Кен, но наистина има нещо, което лети наоколо през нощта и съм го виждал с очите си. И каквото и да е, идва оттам - и старият страж кимнал към гробището Енфийлд.
- Това е просто сова, Мак - възразил Кен и се ухилил нервно.
- В такъв случай това е огромна сова с размах на крилете от почти два метра, а бялата ѝ муцуна е като лице - честна дума - отвърнал Макинтош.
Изведнъж Кен буквално замръзнал.
- Какво е това? Женски смях! Чуй само!
- О да! И аз чувам - отвърнал разтревожено старецът, след което прошепнал: - Но това повече прилича на плач, отколкото на смях.
- Звукът идва от другата страна на парка, на Енфийлд Роуд. И, изглежда, се приближава към нас! - възкликнал Кен.
Стрелба по летяща жена
Изведнъж от върховете на близките дървета се разнесъл кикот и тъмна, едва видима фигура прелетяла над главите на мъжете, точно под намаляващата луна. След това нещо пикирало надолу към гробището, обърнало се и полетяло право към Кен и Макинтош. Боецът вдигнал винтовката си и я насочил към атакуващото същество. Докато се прицелвал, видял лицето на жена с блестящи като на котка очи, а косите ѝ се гърчели над главата като змии. Черно наметало се веело зад летящата жена. Кен стрелял право в лицето ѝ и след това отново. Вторият куршум попаднал в целта, а странното същество издало силен пронизителен вик, след което паднало върху оградата на парка. Кен стрелял още два пъти към нощното чудовище, но пропуснал. Създанието скочило, хукнало по пътеката, размахало криле и отново излетяло в нощното небе.
Когато се скрило, Макинтош няколко пъти попитал Кен дали е видял какви зъби има това същество. Когато опълченецът най-накрая намерил сили да каже „не“, Макинтош произнесъл:
- Тя имаше огромни зъби. Как не ги видя?
- Бях твърде зает да се опитвам да застрелям това нещо - отсякъл Кен.
Пазачът го оставил и отишъл в своята будка. Кен се върнал в щаба на следващата сутрин, където трябвало да докладва за какво е изразходвал четири патрона. Той разказал на капитана си за странния нощен инцидент, очаквайки сериозно порицание за измислиците си, но вместо това чул, че и друг боец видял странно същество над гробището Енфийлд същата нощ и също стрелял по него. Кен бързо осъзнал, че капитанът най-вероятно говори за Джагър, който трябвало да се върне да патрулира след храненето.
Едва ли някой би могъл да обясни достоверно какво същество е летяло през нощта над гробището и парка, но Том Слемен получил информация, че това явление било свързано с някакъв "руски вампир", който бил погребан в гробището Енфийлд някъде в средата на XIX век. По това време руски благородник, който предпочел да не се идентифицира, посетил Ливърпул със съпругата си. Скоро жена му се разболяла от някаква странна болест и починала. Благородникът я погребал в специален ковчег, който бил поставен в така наречените Енфийлдски катакомби – тунели, минаващи под гробището, изградени преди векове по маниера на римските катакомби. След това благородникът се върнал в Русия. След известно време се разпространили слухове, че в гробището Енфийлд се е заселил вампир. Тези слухове обаче не продължили дълго и били забравени в началото на ХХ век.
Източник: сп. „Тайны 20-го века“
