Традицията се заражда при фараоните и е била забранена от църквата в ранния период на християнството, пише египетското издание „Зазапост”, цитирано от БГНЕС.
Представете си украсено помещение, торта с една или повече свещи в зависимост от възрастта на рожденика и известната песен „Честит рожден ден”, която всички радостно пеят на английски, арабски или друг език. Свикнали сме с тази картина на почти всяко парти за рожден ден, но замисляли ли сте се някога за произхода на този ритуал?
Традицията за честване на рождени дни датира от Древен Египет, а след това се възприема и във Вавилон. Първоначално този ден се е празнувал в семействата само от мъжете. Според исторически свидетелства, първото тържество за честване на рожден ден се е състояло през 3000 г. пр. н. е., когато е празнуван рожденият ден на фараона. Както отбелязват изследователите, всъщност празникът се е състоял не на деня на физическото раждане на владетеля, а на датата на възкачването му на престола, когато е провъзгласяван за божество.
По-късно традицията за празнуване на рождени дни се предава от египтяните в древна Гърция. Веднъж месечно жителите на Гърция празнували рождения ден на богинята на лова Артемида. Що се отнася до обикновените хора, древните гърци не празнували деня на раждането си.
С появата на християнството ранните църковни отци забранили тържествата за рождените дни и вместо това налагали друга традиция – да се отбелязва денят на смъртта. Според ранното християнство, когато се роди бебе, то увеличава греха в този свят, докато смъртта е ново раждане - път към вечен живот и небесно блаженство, тоест това, което наистина трябва да се счита за празник.
Има и друга причина ранните християни да не празнуват рождени дни. Тъй като тази традиция датира от древните египтяни и гърци, духовенството вярвало, че това е езически обичай, който трябва да се избягва. Църквата продължава да възпрепятства честването на рождени дни до IV век, когато е установена датата на Рождество Христово и то се превръща в един от най-тачените християнски празници.
